Четвъртият ден беше супер натоварен – направихме средно успешен опит да разгледаме Лазурния бряг за един ден. Времето се гавреше с нас като ту валеше, ту печеше. Първа спирка – Сан Ремо, Италия. Чудно местенце, страшно много ми хареса. Лъхаше на стара слава. А може и да е било за заблуда. Изглеждаше спокойно, чисто, спретнато (тези думи често ще ги четете ), без демонстрация на излишен лукс, което те кара да не се чувстваш като прошляк. Имаше невероятно много зеленина, пищни и подредени градини и паркове, всякакви модели палми навсякъде. Всичко това създава невероятно чувство на спокойствие и просто те предизвиква да му се наслаждаваш.

(още…)

По следобедно време стигнахме в Генуа. Пътят до там беше уникален! Цялата магистрала беше редуване на тунел с мост, тунел-мост-тунел-мост с живописни гледки от мостовете към долинки със селца на север и морето на юг. Който е играл Colin McRae и Need for speed ще ме разбере Като знам ние как се оправяме с 4-те тунела на Витиня, че за толкова години сега за първи път като минавам работеха всичките (а ги минавам сравнително често)… Отказахме се да броим през колко тунела минахме някъде след десетия, но да са били ~50 – с всякакви дължини.

(още…)

Днес беше италианският ден – имахме по няколко часа за да поразгледаме отгоре-отгоре Венеция и Генуа. От претенциозно обзаведения, но въпреки това мизерничък хотел, се метнахме на колата и понеже Венеция е единственият изцяло пешеходен град, я оставихме на 10-тия етаж (всъщност се явяваше покрива), на един огромен платен паркинг, където после ни отрязаха главата от кръста за това удоволствие.

(още…)