Реших отново да ни припомня колко беше хубаво, когато в Каварна идваха свястни групи…
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия 
[twitter-button]
Tag: Каварна
Неделен архив – Да минеш над дъгата през последния летен ден
08.05.2011 0:13
Онзи ден малко спонтанно, след подобаващото оагняне (по аналогия с освинването, но когато се прави с агне), се занесохме с колеги до Каварна, да отчетем безплатното представяне на Rhino Bucket, което преживяване донякъде ме подсети за едно подобно преди две години.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Каварна Рок Фест 2010 – ден трети
30.07.2010 0:13
Каварна Рок Фест 2010 – ден втори
27.07.2010 0:30
Дочакахме и този, пети поред, рок фест в Каварна. До сега само един съм пропуснала, по независещи от мен причини, и още страдам. Сонисфиър, ала-бала – истината е тук! Или както му вика мъжо – селският метъл фест. Селски, ама така е много по-як от тоя в София, който има леко ежедневен оттенък. Тук градът изглежда все едно в него има метъл панаир, което всъщност си е точно така. Отвсякъде се лее бира, пушат кебапчета, висят зли метъл фанелки, рок и метъл дъни от всякъде от пробити китайски касетофончета, бръмчат мотори, парадно се разхождат какви ли не образи, накипрени подобаващо за съответния концерт. (още…)
Песен на деня – Sleeping (In the fire)
17.11.2009 0:04
За втори път ще ги гледам на живо, първият път си беше почти на ушенце – има-няма 500 човека бяхме в Каварна преди 2 години. Може да видите малко мои снимчици по-надолу.Неочаквана разходка
08.08.2009 0:11
Онзи ден решихме да се поразходим до Балчик и Каварна. Нито е за пръв път, нито за последен. Всъщност е за n-ти път. И точно по тази причина, шофирайки към града на кметъла (да бе, аз карах, голям кеф!), ме осени гениалната идея да отскокнем до Румъния, ей така, за малко. Половинката се опита да възроптае, но кой ли го слуша, за разлика от май бест френд, която винаги е готова да ми играе по свирката, че и и е кеф при това. Та така – решено беше. Хапнахме в Каварна, купихме водица, заредихме бензинец и въс! Пътьом решихме, че е крайно време да видим що е то Яйлата и има ли почва в нашия туристически маршрут. Оказа се, че баш преди малко там някъде яко ги е друснал земетръса, а ние нищо не сме и разбрали докато сме били в колата. (още…)
За концертите – неформално
06.07.2009 0:29
Минаха. Толкова дълго ги чаках, с такова нетърпение, а те взеха, че минаха за три дни. И то не по най-добрия за мен начин. Представях си как сме с весела компания, денем миткосваме из плажовете на Калиакра, хапваме миди на Дълбока, запиваме преди да влезем и въобще все хубави неща, както е било неведнъж преди. Вместо това си останахме сами като кукувици само двамата с половинката, бедни като църковни мишки, всеки ден блъскахме път натам и обратно, уморени като кучета, в следствие на което денем нямахме сили да правим нищо интересно и да ходим където и да било.
Калиакра Рок Фест 2009 – ден ІІІ
04.07.2009 1:55
Ето, че мина и последната вечер от тазгодишния Калиакра Рок Фест. Този път подгряващата група Синик ми беше тотално нечувана и неизвестна, така че нямах никакви други очаквания спрямо нея освен любопитството да видя какво ни е довлякла котката. А то се оказа… трудно за описване. И групата, и феновете и (да бе, имаше!), приличаха на преяли с гъби. Контингентът нямаше нищо общо с предишните две вечери – вместо камуфлажи и кубинки – дънки с полуспортни маратонки, тук-таме гладен панталон с ръб, вместо чаши с бира – вода и безалкохолни, вместо зли черни фанелки – шарени тениски с усмихнати човечета, вместо да куфеят – танцуват с движения все едно слушат Азис. Адски странно се чувствах там, заедно с още няколкостотин като мен, с тридневни билети, дошли само защото така или иначе сме си платили. А най-странното е, че на половинката този псевдометал с непрекъснато лутане от дет към нещо, което дори не е метал (определят си го като джаз метал), му хареса. Аз едвам издържах. (още…)
Калиакра Рок Фест 2009 – ден ІІ
03.07.2009 3:04
Вторият ден го отчитам като върха на Рок феста и швабския хард рок и метал (като изключим Аксепт, но тях поне съм ги гледала и Рънинг Уайлд, които все още чакам да гледам) – 3 групи, 2 от които доста любими, и трите негледани от мен до сега. Абе въобще – яко! Признавам, че само Едгай не бях слушала и нямах представа що за птици са, но не се оказаха отчайващо зле. Наредих ги една идея над Лоурън Харис. Тръгваше им обещаващо твърдо всяка песен, а после я окепазяваха, що така – не разбрах. (още…)
Калиакра Рок Фест 2009 – ден І
02.07.2009 1:26
След едно неуспешно пресрещане на Джулая, при което ситуацията стана толкова безпаметна, колкото не е била от точно 10 години насам, че дори и малко повече, в крайна сметка сме се разминали някъде по пътя и така и не видях изгрев, освен на звезди посред бял ден. Язък само, че не знам къде съм си загубила банските и тениската, но поне добре, че някак си съм се прибрала у нас с останалия ми багаж все пак. Та след едно такова преживяване на мен хич, ама никак не ми се ходеше на какъвто и да било концерт, където да трябва да стоя права и будна с часове. Добре, че до вечерта малко ми се измени гледната точка и в крайна сметка отидох с някакво желание. (още…)
