Tag: Калиакра Рок Фест

Вчера беше определен от синоптиците като последния ден на лятото – горещ и слънчев – преди да дойдат есенните дъждове и хлад. Познаха, мамка им! За това решихме да го запомним с последния плаж и последния концерт в Каварна за сезона. (още…)

Събудих се с тази песен в главата. Абе, хора, нормално ли е да се будиш с музика в мозъка?!

Надолу имам и няколко снимки от концерта преди 3 години в Каварна.

(още…)

Минаха. Толкова дълго ги чаках, с такова нетърпение, а те взеха, че минаха за три дни. И то не по най-добрия за мен начин. Представях си как сме с весела компания, денем миткосваме из плажовете на Калиакра, хапваме миди на Дълбока, запиваме преди да влезем и въобще все хубави неща, както е било неведнъж преди. Вместо това си останахме сами като кукувици само двамата с половинката, бедни като църковни мишки, всеки ден блъскахме път натам и обратно, уморени като кучета, в следствие на което денем нямахме сили да правим нищо интересно и да ходим където и да било.

(още…)

Ето, че мина и последната вечер от тазгодишния Калиакра Рок Фест. Този път подгряващата група Синик ми беше тотално нечувана и неизвестна, така че нямах никакви други очаквания спрямо нея освен любопитството да видя какво ни е довлякла котката. А то се оказа… трудно за описване. И групата, и феновете и (да бе, имаше!), приличаха на преяли с гъби. Контингентът нямаше нищо общо с предишните две вечери – вместо камуфлажи и кубинки – дънки с полуспортни маратонки, тук-таме гладен панталон с ръб, вместо чаши с бира – вода и безалкохолни, вместо зли черни фанелки – шарени тениски с усмихнати човечета, вместо да куфеят – танцуват с движения все едно слушат Азис. Адски странно се чувствах там, заедно с още няколкостотин като мен, с тридневни билети, дошли само защото така или иначе сме си платили. А най-странното е, че на половинката този псевдометал с непрекъснато лутане от дет към нещо, което дори не е метал (определят си го като джаз метал), му хареса. Аз едвам издържах. (още…)

Вторият ден го отчитам като върха на Рок феста и швабския хард рок и метал (като изключим Аксепт, но тях поне съм ги гледала и Рънинг Уайлд, които все още чакам да гледам) – 3 групи, 2 от които доста любими, и трите негледани от мен до сега. Абе въобще – яко! Признавам, че само Едгай не бях слушала и нямах представа що за птици са, но не се оказаха отчайващо зле. Наредих ги една идея над Лоурън Харис. Тръгваше им обещаващо твърдо всяка песен, а после я окепазяваха, що така – не разбрах. (още…)

След едно неуспешно пресрещане на Джулая, при което ситуацията стана толкова безпаметна, колкото не е била от точно 10 години насам, че дори и малко повече, в крайна сметка сме се разминали някъде по пътя и така и не видях изгрев, освен на звезди посред бял ден. Язък само, че не знам къде съм си загубила банските и тениската, но поне добре, че някак си съм се прибрала у нас с останалия ми багаж все пак. Та след едно такова преживяване на мен хич, ама никак не ми се ходеше на какъвто и да било концерт, където да трябва да стоя права и будна с часове. Добре, че до вечерта малко ми се измени гледната точка и в крайна сметка отидох с някакво желание. (още…)

Права за ползване © 2024 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline