„Едно кафе, моля!“
Това е ключовата фраза, която всяка сутрин дава надежда на много хора, че и днес ще успеят да избутат някак деня. Познавам маса народ, които не могат да си отворят дори и едното око без да им е замирисало на кафе. Аз като един некафепиещ не мога да ги разбера и се чудя дали цялата тая работа не е просто въпрос на навик и самовнушение?
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия 
[twitter-button]
Ето ни обратно след рекламите!
Дни преди съдбоносните в служебен план събития реших, че не е за изпускане идеята за разпивка с приятели от София, само че в … Пловдив! Тогава, разбира се, не знаех колко скоро ще ми си стоварят на главата всичките тъпотии, които прекият ми шеф сътвори, знаех, че каквото има да става ще е след празниците. Така че с леко сърце и чиста съвест спретнах една раничка и застопирах към Филипополис. (още…)
Вчера беше хубав ден. Не за българската демокрация. Или поне не ми е известно за нея. Бях в добро настроение през целия ден, което е малко странно на фона на цялото ми безпаричие, но кога ли ми е пукало от това, че сега ли. (още…)
„Едно кафе, моля!“
Това е ключовата фраза, която всяка сутрин дава надежда на много хора, че и днес ще успеят да избутат някак деня. Познавам маса народ, които не могат да си отворят дори и едното око без да им е замирисало на кафе. Аз като един некафепиещ не мога да ги разбера и се чудя дали цялата тая работа не е просто въпрос на навик и самовнушение? В разговор с други събратя съм установявала, че и при тях, както се случва при мен, кафето има обратно на общоприетото въздействие. Иначе казано – след чаша кафе спя като пън. (още…)
За разлика от Стани богат, тук не става дума за риалити предаването Биг Брадър. Май повече се доближаваме до книгата. Иначе казано, за броячките иде реч. Защото освен за статистика, те ми служат и за дедуктивно следене на това кой, чий и защо го дири из моя блог. 
