Tag: книга

… беше челен и с висока скорост, едвам оцелях. Първо бяха книгите, разбира се. При цялата тази маниашка истерия, ширеща се навсякъде около мен, не издържах и реших, че трябва все пак да видя за какво става дума. Смлях ги за няколко дни, докато скучаех зимата сама в Лисабон. Четох ги на компютъра, почти денонощно. Със сигурност повече нощно. Тогава надълго и нашироко ги разнищвах с kathryn, с която достигнахме до няколко фундаментални прозрения, обясняващи направо мистичното влияние, което тези толкова зле написани книги имат върху женската (почти без изключения) половина от читателите си. (още…)

Хареса ми миналогодишния отчет за прочетените през годината книги и реших и тази година да тегля чертата. По някое време есента си направих списък, който допълвах, но мисля, че все пак успях да забравя някоя и друга книга, което не се дължи на недостойнствата ѝ, а на моята къса памет. (още…)

Завърши и тази пародия, базирана на фарса отпреди две години – Голямото четене. Опитах се да гледам поне финала, но издържах пряко сили половин час. От една страна умопомрачителното представяне на изкопаемото БНТ (за пореден път), от друга страна неспособността на „защитниците“ да свържат едно цяло изречение и от трета – закърнелите мозъци на гласуващите, каращи само по инерция, насочвани от стадния инстинкт, почти успяха да ме накарат да върна вечерята си обратно в чинията. (още…)

И понеже това е така, мисля да напиша (отново) нещо за себе си – какво се случва с мен напоследък, понеже така и така не ми се пишат някакви специални статии, които нямат нищо общо с мен.

Първо за блога – той си е мой, обаче аз напълно съм го зарязала по течението. Не съм забравила, че още вали сняг в него, макар да е време за откриване на плажния сезон. Някак си нямам голямо желание да се занимая с тая малка подробност, макар да предстои ново плащане за адреса. В ТБЛ не ме отчитат близо месец. Не, че ми пука, но може би, някой ден, ще направя нещо по въпроса. До тогава – имате си блогрол – употребявайте го. Нищо не се е променило при мен, освен, че ме мързи да пиша, повече от всякога.   (още…)

Нова година, нов късмет, нова щафета. Този път подбудите ми да са включа са две. Едно, че така и не направих някаква годишна обзор-равносметка, било то и за прочетените през годината книги и второ, че се оказа, че съм прочела пет пъти повече книги, от колкото си мислех. Реших на майтап да направя списък, а той взе, че драстично порасна. Въз основа на него мога да кажа, че 2010 година за мен е преминала под знака на поредиците. Започвам ги от най-дългобройните към единаците с уговорката, че мразя да правя анализи и ще се огранича с това до минимум. (още…)

Ама прав е Пинокио, че гладната сврака просо сънува! Че и царевичка понякога, и лъскави неща. Ето вчера, например. Имах два съня, много различни един от друг, но и двата оставиха в мен едно топло и приятно чувство, както и нежелание да свършат. Хайде, единият понеже мокър, нали…, но другият беше доста необичаен, само за ценители. И именно той остави нереалната омая след себе си и се отпечата по-трайно в главата ми.  (още…)

Californication

22.09.2010 0:17

или как Ханк Муди се оказа по-интересен и не само от агент Мълдър.

(Дойде редът и на kathryn да изпълни нейната част от сделката, като гледа филм с лист и химикал в ръка :mrgreen: Днес тя ми гостува, за да разкаже за Californication.) (още…)

Понеже – за който не е разбрал – имам да уча :-B , реших, че точно сега е моментът да приема една неподадена и две подадени щафети. Тотенлихт ме заби в царевицата с някаква, която идея си нямам за какво е :)) Бампи ме беше вкарала в кюпа доста отдавна, но аз само забавям, когато не забравям ;) И накрая, съвсем нагло и доброволно се пробутвам във въпросника за това как, кога, защо, къде, колко и какво чета. (още…)

Напоследък все по-често се сблъсквам из мрежата и не само, с разни лицемерни и крайно фалшиво звучащи клишета за позитивно мислене, прекрасен свят, всенародна любов, призиви да бъдем по-добри и други подобни. Имам подозрението, че една не малка доза от тях са подхранени от купищата книги, филми и сайтове за (само)усъвършенстване, от които отдавна ми е писнало. И само се чудя до кога ще търпим разни марионетки, демонстриращи жизнерадостно благополучие да ни вменяват колко сме невежи, слаби и безволеви, като ни казват какво и как е правилно да правим? Това промиване на мозъците по американски тертип ми е толкова противно, че просто няма накъде повече. (още…)

Записвай си!

04.10.2009 0:19

От дете не харесвам цялото си име, и до сега предпочитам да се представям с кратката му форма. Това е така, защото когато бях малка единственият повод да го чуя (при това понякога с вбесена наставка -о накрая), беше когато нещо съм сгафила и ми се карат. В случаите, когато не ставаше дума за „Какво направи?!“, беше „Защо не го направи?“. А моят дежурен отговор беше „Забравих“ :oops: Следваше „Това не е оправдание, като забравяш – записвай си!“ Между другото, този разговор все още често го водя, особено с баща ми. (още…)

Обожавам да чета книги. Израснала съм в къща пълна с книги и от съвсем малка се научих да чета. И като казвам пълна, имам предвид препълнена, буквално. Имаме огромна библиотека на цялата стена в хола, която се пука по шевовете, натъпкана с книги на 3 реда на всеки рафт, освен това камари кашони под леглото, пълни с малко по-низвергнати заглавия, а май има и на тавана. В бившата моя стая има умалено копие на такава една претъпкана библиотека, а от няколко години взех да пълня и библиотеката в сегашната ми къща. Съвсем успешно при това. С две думи – свикнала съм да съм обградена от книги и да имам под ръка едва ли не всяко заглавие, за което стане дума.

(още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline