Tag: компромис

Неусетно някак излетя една година, откак се бях похвалила, че вече от много време нищо при мен не се променя. Тогава Васил подхвърли нещо със смисъл, че щастието ми е имагинерно, с което внесе много смут и размисли в главата ми. И ето ти късмет! Едва няколко месеца по-късно, веднага след ежегодното лятно пътуване, животът ми се преобърна. Помете ме вихър от чувства и преживявания, които явно имаха за цел да наваксат на цялото това лежерно и безмозъчно съществуване, което водех преди това. В продължение на 8 месеца в мен бушуваха страсти – от едната крайност до другата. Издигах се в небесата от щастие, след което главоломно се забивах надолу с главата, право в ада, без парашут. Пролях тонове сладки и горчиви сълзи, пропътувах хиляди километри, направих купища компромиси, опитах да завъртя земята на обратно, правих повече секс и написах повече постове тук, отколкото през предишните две години взети заедно, приближих се до осъществяване на мечтите си както никога до сега, а след това бях изхвърлена далеч от тях, бях обожавана и унизявана, опитах от всичко. (още…)

Тези дни ме разпитваха за ревността. Дали ревнувам, от кого ревнувам, защо ревнувам, бих ли ревнувала в еди-каква си ситуация… Въобще пълен анализ на ревността ми.  Съвсем не се замислям и абсолютно прямо си отговарям – да, ревнувам, да, от всички бивши, настоящи и бъдещи „заплахи“. Както вече съм констатирала – най-вероятно се дължи на ниско самочувствие. Колкото и да се опитвам да поддържам егото си на висота, самочувствието ми си остава под средния минимум, добре поне, че вече не е така близо до критичния, както е било преди години. (още…)

Казвала съм, мисля, че любимата ми книга от дете си остава „Робинзон Крузо“. Неведнъж съм си представяла аз на негово място как бих живяла и какво бих правила, какво ще ми се иска да има още с мен на острова… Тогава си правех къща от чадъри, в която се промушвах, проправяйки си път между най-любимите съкровища, които задължително вземах с мен – камара книги за четене, радио, лампа, одеяло, нещо за ядене и пиене, кутия с моливи (защо ми е била, не знам, така и не станах добра в рисуването). (още…)

Обратно на коня

01.09.2012 17:12

Чудя се да пиша ли, да не пиша ли… Ама как да не пиша, като ми иде да крещя от кеф пред целия свят! Чувството да се върнеш обратно на коня е направо еуфорично. След дълъг период на методично смачкване на фасона и удряне на камък, най-после нещата се отпушиха. И то с какъв взрив! Такива среднощни и многократни изпълнения не съм имала от години, а явно съм одъртяла за тях, понеже още ми треперят крайниците. На фона на всичко това, липсата на желания завършек, провален (отново!) от алкохола, ми се вижда просто незначителна подробност.

(още…)

Тия дни на няколко пъти се случи да ми писне, ама много да ми писне! И то заради различни хора. И пак теглих една на всички и всичко. Може и въпрос на зодия да е, но не понасям дълго да ми казват какво мога и не мога да правя, особено хора, които нямат никакво право да го правят. И най-вече, ако нямат и основание за това, което изискват. Писна ми и от капризи от типа „иде ми – дойде ми“ все едно съм маймуна и всеки може да ме разиграва както му е кеф за момента. А веднъж като ми писне, всички са ми черни и ме дразнят дори и само с присъствието си. И обикновено както съм набрала, ставам малко по-луда от обикновено и най-общо казано, върша тежки глупости с лека ръка.

(още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline