Tag: концерт

Понеже фен в абстиненция ми приплака за нов пост, а аз изпитвам технически проблеми да пусна това, което вече е готово, ще подхвърля малко трохички за залъгване на глада, докато чакате нещо по-съществено. Какво се случва напоследък с мен и край мен в кратце: (още…)

Преди години редовно заспивах на музика. Първо с VEF-а под леглото, от който тихо звучеше нощния блок на „Хоризонт“, когато след полунощ пускаха почти само музика, после с първото частно радио на уокмена, накрая с дискмена, пуснат да се върти безспир. Случваше се от време на време да сънувам нещо, свързано с музиката, като един от дежурните кошмари беше как колкото и да опитвам да спра радиото, то отново се пуска и се усилва самó, а аз нищо не мога да направя. Но въпреки цялата тази музика, рядко сънувах песни. (още…)

 Цяла седмица мина от концерта в Зала „Армеец“, а аз чак сега смогнах да пусна малко снимки и впечатления. Останах със смесени чувства след този концерт, но причините за това са много и не са свързани само с музиката. За втори път бях на концерт в зала, но след злощастния опит с „Христо Ботев“ се надявах, че в новата супер-друпер зала нещата няма да стоят така. Не би! Първото разочарование ми се стовари като чук още с влизането – не пускаха на седалките, само правостоящи на терена. С моите „исполински“ размери, ясно беше, че пак нищо няма да успея да видя. Проблемът се усложни и поради факта, че трябваше да стоя три часа права, след един мноооооооооого дълъг ден. Но може би трябва да започна с началото му. (още…)

Защо изпитни ли – защото от известно време се опитвам да уча за един доста тежък изпит, с конспект от 46 въпроса, включващи материала от два учебника, от който изпит зависи дали най-накрая ще започна пак да получавам пари или не. (още…)

Аз докато смогна, народът вече си изприказва впечатленията от този грандиозен концерт, но все пак трябваше да се прибера оттам и да редуцирам моите над 350 снимки до около 150 :roll: Но не мога да премълча, то това чудо ме боде из отвътре! До сега най-големите концерти, на които съм била бяха първият на Manowar и вторият на Iron Maiden. Този обаче изби рибата! И откъм сцена, и откъм зрители. За шоуто въобще не говоря. (още…)

Дочакахме поредния концерт, този път в София и за пръв път за мен – в зала. Но пък какви легенди бях чувала за зала Христо Ботев! За жалост повечето се оказаха вярни. В целия хаос преди концерта се намерихме с morrt, щеше да е голям резил, ако не бяхме успели. Макар, че разменихме само няколко приказки на крак, ми беше изключително приятно, че се видяхме, понеже към него имам особен афинитет – все пак ми е първият :oops: (още…)

Довечера е концертът! m/ За втори път ще ги гледам на живо, първият път си беше почти на ушенце – има-няма 500 човека бяхме в Каварна преди 2 години. Може да видите малко мои снимчици по-надолу.

  (още…)

Вчера беше определен от синоптиците като последния ден на лятото – горещ и слънчев – преди да дойдат есенните дъждове и хлад. Познаха, мамка им! За това решихме да го запомним с последния плаж и последния концерт в Каварна за сезона. (още…)

Бягайте, кучетааааа! :twisted:

И пак – беше грандиозен концерт! Макар че снимките почти не струват :oops:

(още…)

Минаха. Толкова дълго ги чаках, с такова нетърпение, а те взеха, че минаха за три дни. И то не по най-добрия за мен начин. Представях си как сме с весела компания, денем миткосваме из плажовете на Калиакра, хапваме миди на Дълбока, запиваме преди да влезем и въобще все хубави неща, както е било неведнъж преди. Вместо това си останахме сами като кукувици само двамата с половинката, бедни като църковни мишки, всеки ден блъскахме път натам и обратно, уморени като кучета, в следствие на което денем нямахме сили да правим нищо интересно и да ходим където и да било.

(още…)

Преди година изтървах грандиозния им концерт и все още много ме е яд. Добре поне, че по-миналата година не ги пропуснах, снимки има по-надолу.

(още…)

Ето, че мина и последната вечер от тазгодишния Калиакра Рок Фест. Този път подгряващата група Синик ми беше тотално нечувана и неизвестна, така че нямах никакви други очаквания спрямо нея освен любопитството да видя какво ни е довлякла котката. А то се оказа… трудно за описване. И групата, и феновете и (да бе, имаше!), приличаха на преяли с гъби. Контингентът нямаше нищо общо с предишните две вечери – вместо камуфлажи и кубинки – дънки с полуспортни маратонки, тук-таме гладен панталон с ръб, вместо чаши с бира – вода и безалкохолни, вместо зли черни фанелки – шарени тениски с усмихнати човечета, вместо да куфеят – танцуват с движения все едно слушат Азис. Адски странно се чувствах там, заедно с още няколкостотин като мен, с тридневни билети, дошли само защото така или иначе сме си платили. А най-странното е, че на половинката този псевдометал с непрекъснато лутане от дет към нещо, което дори не е метал (определят си го като джаз метал), му хареса. Аз едвам издържах. (още…)

Вторият ден го отчитам като върха на Рок феста и швабския хард рок и метал (като изключим Аксепт, но тях поне съм ги гледала и Рънинг Уайлд, които все още чакам да гледам) – 3 групи, 2 от които доста любими, и трите негледани от мен до сега. Абе въобще – яко! Признавам, че само Едгай не бях слушала и нямах представа що за птици са, но не се оказаха отчайващо зле. Наредих ги една идея над Лоурън Харис. Тръгваше им обещаващо твърдо всяка песен, а после я окепазяваха, що така – не разбрах. (още…)

Права за ползване © 2024 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline