Един ден се разходихме и на югозапад от Лисабон – до Сетубал. В едната посока минахме по стария мост (а-ла Голден гейт), а на връщане по новия – Вашку да Гама. Там пак разгледахме някое и друго кале (ама наистина имат много!), освен това хапнахме прясна рибка до кея, приготвена пред очите ни. Аз опитах пържени хайверни торбички, въпреки, че докато си ги поръчвах мислех, че са спермени торбички – ако някой не е пробвал, да не чака повече, много са вкусни така наречените малаки. Но така или иначе, на заведение се пада средно по един от персонала, който се води, че говори английски, а на практика бъкел не отбира, освен yes и no. Сочиш нещо по менюто, в което пише само на португалски, надявайки се да става все пак за ядене, а в моя случай – просто отидох до витрината с рибите и показах какво искам. И почти уцелих.

(още…)

Докато ползвахме Лисабон за стационар, пообиколихме наоколо в радиус от стотина км. Общо взето се придвижвахме от замък на замък. Португалия се оказа поредната държава, която е нацвъкала замъци и замъченца на всеки хълм. Кои по-стари, кои от 1-2 века, всички с прекрасна гледка около тях – „градини“ (баш гори си бяха), реки, поля и океан тук-таме, някои с интересен интериор, други без покриви, но всички дават самочувствие на народа, че е част от страна с минало. Почти във всички се усещаше силно мавърско влияние, което ги прави още по-екзотични.

(още…)