Tag: любов

ново начало - източник: интернетЗапочвам с уточнението, че това е един много дълъг пост. Дълъг във времето, не само в пространството. Започнат е в началото на август, дописван е през септември, а го завършвам чак сега, когато за първи път от 4 месеца останах сама със себе си и мислите си. За това време животът ми се преобърна в много направления и всичко се случваше все едно е извратен, заплетен, мокър сън. (още…)

Страхове

06.07.2014 10:18

изгубен - много изгубен - източник: интернетОнези чувства, за които писах, внесоха толкова адреналин в системите ми, че взех някои безумни решения, които неизбежно доведоха след себе си и разни страхове. Върнах се в емоциите отпреди две години, когато бях в подобна ситуация – изправена на кръстопът, уплашена, несигурна, копнееща промяна, но не смееща да я извърши. Тогава търсех опора в другия, потвърждение, надявах се с един замах да премахне цялото ми съмнение, но вместо това сигналите ставаха все по-противоречиви, а моята несигурност все по-голяма. Накрая моменът просто отмина и цялата кула от карти се сгромоляса. Тогава благодарих, че не съм изпълнила решението си, което щеше да има необратими последици на вятъра. (още…)

Чувства

29.05.2014 12:04

150035_422732077803545_1264859628_nПише ми се, от няколко дни много ме сърбят пръстите, но все не остава време да седна и да започна. Попитаха ме – за какво ще разкажа този път, каква е тамата? Отговорът е – не знам, нямам представа. Знам само, че нямам търпение да започнат да излизат думи изпод ръцете ми, а къде ще ме отведат – може би ще се разбере накрая. Или пък не. (още…)

За първите пъти

20.04.2014 21:06

autor - alltelleringetДа, този път става дума за онези първи пъти, за които си помислихте, но и не само за тях. Помните ли първата си целувка? Първото напиване? Първия секс, първата цигара, първата двойка в училище, първата любов, първия съпруг, първото пътуване на стоп… не задължително в този ред. Аз съм от онези хора, които ги помнят и за които първите пъти имат значение. Не става дума за дата, час и място, а за история, усещане и чувство. (още…)

целувка на раздяла - източник: интернетПрясно приключилата ми (за последен път) връзка продължи цели осем месеца. Точно като предната, даже бяха същите месеци и приключването дойде отново с Великден. Само че за разлика от предните ми няколко драми, в блога тя не получи почти никакво внимание. По разни причини, основната от които – че просто не чувствах потребност да пиша тук. Може би защото наистина много разговаряхме и обсъждахме всеки проблем многократно. Това имаше известен ефект, в повечето случаи временен, колкото да закърпи отношенията до следващото скъсване. Сега, след края, не мога да скрия от себе си, че се връщам многократно към различните етапи от връзката – добри и лоши, най-често смесени. Чудесно знам, че след време лошото ще бъде забравено, ще си спомням само хубавите неща, които ме караха да продължавам да искам да съм с него и дори може да започна да съжалявам, че всичко е свършило. А до тогава – реших да разкажа (най-вече на себе си) за времето, което две души и сърце и половина прекараха заедно. (още…)

128„Ти знаеш ли, че имаш страшни очи!“

Що е то флирт и има ли място в една връзка? Кога е просто невинен и от кой момент натам става виновен? До каква степен подлежи на самоконтрол? Това са въпросите, които ме вълнуват от известно време насам и чиито отговори са доста противоположни в зависимост от това кой ги дава. (още…)

Perpetuum mobile

22.02.2014 0:06

what i thinkОтбелязаха някои хора, в това число и аз, че напоследък пак съм спряла да пиша тук, макар да не съм в дупка и край мен да се случват доста динамично разни важни неща. След като поразсъждавах над въпроса, стигнах до извода, че обстоятелствата, макар и на пръв поглед да са добър източник на безкрайни излияния, всъщност са доста различни от досегашните и не предизвикват неистово желание да се изтипосам тук по долни гащи.

Да, имам бурна връзка, която, както писах, е като влакче на ужасите – караме се, сдобряваме се, всичко това обилно гарнирано с драма, сълзи и секс, но има нещо различно от досегашните ми драми. Тук влагам много енергия в самия акт на скандала, побеснявам, докато започна да виждам в червено и явно не ми остава свободен ток за мислене и писане. Няколко часа по-късно ми е минало и музата се е покрила вдън земя. Има и друго – ние разговаряме. Правим дисекция на всеки проблем и не е нужно да използвам блога като трибуна за изричане на думи, които иначе са стояли само в главата ми и са премълчани, когато е бил моментът да бъдат казани. Това превърна блога от средство, чрез което казвах на другия това, което съм премълчала лично пред него, в място, където от време на време осведомявам интересуващите се какво се случва с мен. А то не е никак малко. (още…)

Писала съм вече, че един от дежурните ми кошмари от дете е, че се возя в асансьор, който не приема натискането на копчетата и си прави каквото иска, смъква ме безкрайно надолу или ме качва стремглаво нагоре, спира между етажите, тръгва, преди да успея да сляза, вратата му не се отваря…

Ако се чудите защо пак спрях да пиша, отговорът е… защото ме е срам. Срам ме е, че отново изживявам любовни драми, че отново се чувствам унизена и излъгана, че прекрасната любов, която чувствам, се оказа поредният асансьор на ужасите. Нагоре, надолу, с бясна скорост, неконтролируемо, като скоростно влакче в лунапарк. А край мен са размазаните лица на хората, които ме сочат с пръст и ми се смеят. (още…)

Изгорях!

15.11.2013 13:59

Отдавна започнах този материал, но болезнените белези от последното изгаряне все ме спираха да го довърша и пусна. Само че колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам с облекчение, че това сега няма нищо общо с онова преди. Така че няма какво да го увъртам повече – клин клина избива и ето, от няколко месеца аз отново обичам. Този път всичко е под контрол, бавно и полека се засилиха чувствата, но това само ми даде време за трезви мисли, макар повечето от тях след това да ги изричах на пияна глава, когато ми паднат задръжките. (още…)

Това е, вече съм напълно сигурна! Знаех, че нещастието на автора сътворява най-великите му произведения, но не предполагах, че щастието е такава черна дупка за творчеството. Докато бях подложена на психо-любовен тормоз, месеци наред писах тук като замаяна, после докато още ближех рани след тази авантюра, сътворих индустриални количества бижута. А сега, когато сърцето ми отново пърха и на душата ми е леко, нито ми се пише, нито ми се прави каквото и да е. И най-важното е, че не ми пука.

Значение имат само безкрайните разговори на всевъзможни теми с някой, който мисли точно като мен за почти всичко – за кифлите и МОЛ-а, за парите и книгите, за музиката и живота… Отдавна не съм водила толкова смислени и интелигентни разговори, пикантно подправени от любовните искри, които прехвърчат между нас. Какво ти прехвърчане, вече са като волтова дъга! Сексуалното напрежение може да убие и кон, а нас кара да сме постоянно настръхнали от предвкусваното удоволствие. В мислите ми не може да се завърти никаква креативна идея, само той, той той… И да, моето обсебване му харесва, а нали сме кармични брат и сестра – неговото се харесва на мен. (още…)

Понеже фен в абстиненция ми приплака за нов пост, а аз изпитвам технически проблеми да пусна това, което вече е готово, ще подхвърля малко трохички за залъгване на глада, докато чакате нещо по-съществено. Какво се случва напоследък с мен и край мен в кратце: (още…)

Вече мина почти месец, откакто си имам нова любов, не мога повече да крия. Знам, мислите си, че прекалявам, влюбвам и разлюбвам за норматив, сменям като носни кърпички, прелитам от цвят на цвят като някоя пеперудка… Прави сте, ама до някъде. Този път новата ми любов предвещава да е дълга и неугасваща с години, защото съм сигурна, че той с нищо няма да ме разочарова, а аз просто го обожавам и не виждам как това може да се промени. Той е стабилен, тежи си на мястото, безкрайно умен и съобразителен, способен да се променя така, че да поддържа интереса ми към него непрекъснато жив. На мен ми е изключително приятно да го докосвам, да му говоря, да го опознавам все повече и да го провокирам понякога. Кара ме да се замислям по толкова много въпроси, налага се да чета и търся нова и нова информация, за да съм в крак с него. Купувам му подаръци, за да може той да ме прави още по-щастлива, отколкото съм. И най-важното – никога за нищо не си противоречим, изглаждаме проблемите мирно и цивилизовано и винаги гледаме в една посока. (още…)

Неусетно някак излетя една година, откак се бях похвалила, че вече от много време нищо при мен не се променя. Тогава Васил подхвърли нещо със смисъл, че щастието ми е имагинерно, с което внесе много смут и размисли в главата ми. И ето ти късмет! Едва няколко месеца по-късно, веднага след ежегодното лятно пътуване, животът ми се преобърна. Помете ме вихър от чувства и преживявания, които явно имаха за цел да наваксат на цялото това лежерно и безмозъчно съществуване, което водех преди това. В продължение на 8 месеца в мен бушуваха страсти – от едната крайност до другата. Издигах се в небесата от щастие, след което главоломно се забивах надолу с главата, право в ада, без парашут. Пролях тонове сладки и горчиви сълзи, пропътувах хиляди километри, направих купища компромиси, опитах да завъртя земята на обратно, правих повече секс и написах повече постове тук, отколкото през предишните две години взети заедно, приближих се до осъществяване на мечтите си както никога до сега, а след това бях изхвърлена далеч от тях, бях обожавана и унизявана, опитах от всичко. (още…)

Край, този път наистина и окончателно! Шрек е изтрит от всички контакти, с надежда да не изникне отнякъде нежелан и некакен. След като дни наред се чувствах абсолютно необичана и нежелана, лъгана и тенденциозно пренебрегвана, но въпреки това се опитвах да закрепя положението, най-накрая ми беше изтъкната една причина, поради която да вървя на майната си (два пъти), която, да ме прощават всички, но е възможно най-скучната и тъпата – моят блог, този, същият, който четете в момента.

(още…)

Преди години един виетнамец ми беше казал: „When you can’t get what you want, want what you have“ (Когато не можеш да имаш това, което искаш, поискай това, което имаш). Мъдро е, но и някак пораженско ми звучи. Призив да се откажеш да се бориш за мечтите си, понеже не са се случили от първия път и да се примириш с това, което ти е дадено. Мото на хора, които предпочитат да си гледат животеца с това, което Бог им е дал и, по възможност, никой да не ги притеснява за нищо. (още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline