Не съм забравила аз коментара на Васко от последния ми рожден ден – как само си внушавам, а не съм наистина щастлива. Признавам, че малко ме жегна – на принципа, че истината боли. И все пак, голяма част от мен остана убедена, че живея щастливо и освен от някои дреболии, няма от какво толкова да се оплаквам. Да, не извършвам чутовни дела, но какво от това? Имам какво да ям и пия, имам покрив над главата, имам любим човек до себе си… Но никога не съм се отърсвала от чувството, че нещо не ми достига и то точно в отношенията с половинката ми. (още…)

Прекарах един страхотен ден и една още по-страхотна вечер. С един страхотен, любим човек. Нощта не беше чак толкова страхотна, понеже не изневерих на себе си и отново не можах да спя добре. След като не издържах и станах малко след 4 часа сутринта, седнах да мисля. Да, онзи вреден навик.

Вечерта, под звездите, пред чинията с ароматно телешко, с чаша вино в ръка, получих нещо, което наивният ми и недосетлив, въобще не схващащ намеци мозък, определи като предложение. Няма да излъжа, като кажа че бях много, много поласкана, но в същото време се втрещих. Какво да правя? Какво да кажа? Какво ще стане? Какво искам? Защо, по дяволите, е толкова хубаво и толкова сложно?! (още…)

Серията „Направо не мога да повярвам“ продължава. След една дълга и безсънна нощ, през която се самонавивах колко съм нещастна, последва едно шеметно утро, след което неусетно се изниза един прекрасен ден. Оказа се, моля ви се, че всичко това, което така успешно ме спихна предната вечер, са били умишлени заблуди, а аз смело и уверено крачех все напред по пътя, осеян с тях. За да разбера след това каква глупачка съм била и че всъщност човекът заслужава не просто да го обичаш, а да си му доживотен фен! (още…)

Така си е, освен любима фраза на чичо Чарли, това през последните десет дни е и моята реплика. Просто не мога да повярвам какво се случи! Всичко стана толкова мигновено, колкото не съм си и представяла дори, че е възможно извън екрана на сапунките! Редовно четящите ме сигурно си спомнят колко лесно се влюбвам, но този път като че ли всичко е различно – това е нещо като сбор от всички мои любови, като е извлечено най-доброто от тях. Никога, никога не съм се влюбвала толкова скоростно, буквално за 12 часа! И никога не съм била така сигурна в чувствата си. А те… не помня да са били толкова силни когато и да било през последните почти 20 години. (още…)

Чудя се да пиша ли, да не пиша ли… Ама как да не пиша, като ми иде да крещя от кеф пред целия свят! Чувството да се върнеш обратно на коня е направо еуфорично. След дълъг период на методично смачкване на фасона и удряне на камък, най-после нещата се отпушиха. И то с какъв взрив! Такива среднощни и многократни изпълнения не съм имала от години, а явно съм одъртяла за тях, понеже още ми треперят крайниците. На фона на всичко това, липсата на желания завършек, провален (отново!) от алкохола, ми се вижда просто незначителна подробност.

(още…)