Tag: лято

Варненско лято

02.09.2013 0:09

bottleВарненско, варненско, колко да е варненско, 4 пъти ходихме до Румъния през него! А и гостите не лъжеха тази година – почти през цялото лято бяха. Но да започна отначало.

Освободих се почти напълно от работа още през май. Чаках този момент с нетърпение, но когато дойде, не му се радвах особено, защото беше прекалено скоро след натрапения ми еднопосочен билет до „Майната ми“. Нищо, чаках с още по-голямо нетърпение същинското лято, защото бях сигурна, че то ще промени всичко и ще оправи настроението ми. След като ходих на плаж още през април, майските дни ми се сториха неподходящи, така че ги пропуснах. Но пък юни беше обещаващ и тогава вече се топнах и във водата. С това невероятно топло и сухо време още от април, водата бързо се сгря и ставаше за плицикане доста по-рано от други години. (още…)

орехОтварям портата и влизам в двора. Зад мен шумно се прегръщат роднини, а аз се изправям пред него. Изглежда едва на 40, макар после от подхвърлени дати и събития да се оказа, че е около 50. Очите му са тези, които ме притеглят като силен магнит, а даже не забелязах какъв цвят са. Ръкостискането му беше силно и придърпващо, сякаш в следващия момент щеше да ме сграбчи в обятията си, без да ми даде възможност да се съпротивлявам, дори и от кумова срама. Каза ми някакво име, с усмивка. Усмивката я помня – като ярък проблясък, името – не. (още…)

Вървях един следобед, без цел и посока – точно като в песента. Дори „шляех се“ може би ще е по-точно. И както си пресичах Раковска, изведнъж разпознах лице в насрещната тълпа. Секунда – две докато се сетя името, след което го извиках с леко въпросителна интонация – все пак можеше и да не е той. Но беше – обърна се и ме загледа с любопитство, под което прозираше напрегнат опит да си спомни коя съм. Помогнах му с име, последваха още секунда-три и изведнъж прочетох по лицето му проблясък, посърнал почти мигновено – явно се беше сетил и подробностите. (още…)

Писна ми!

14.08.2010 0:14

Пак изпадам надолу. В някакво езеро без дъно – дупка в дупката. По никое време – в средата на лятото – аз отново летя надолу с главата. Лятото, дето го чакам по цяла година, всяка година! Може би последното истинско, цяло лято, което имам за години напред. Пилея го с пълни шепи и спомен не остава. Времето лети, а аз само го зяпам отстрани. Ще го търся после, ама няма! (още…)

Спомените ми от детството винаги ме изпълват с умиление и носталгия, не само защото когато си дете животът е по-прост и лесен, не само защото още бяха живи любими мои хора и не само защото изкарвах всяко лято на морето, оставена да правя каквото, когато и както си искам. (още…)

… и не забравяйте, че сте за малко!


Честно да ви кажа, много ми дойде! То хубаво – гости, и аз обичам, ама вече е малко прекалено. Всеки си мисли, че е единствен и че е к’во толкова да ми погостува за седмица! Да, ама акция „Варненско лято“ за поредна година ми върза нервите на фльонга, пропиля ми така чаканото лято и ми се струва безкрайна!

(още…)

Кеф след кеф

27.08.2009 0:18

Онзи ден сънувах сняг. Не просто това, в съня ми валеше на 22 август, след като предния ден наяве видях повторно цъфнал кестен – за пръв път толкова рано. За това леко се изненадах когато на 23-ти отворих очи и видях слънцето, окъпало калкана на отсрещния блок, предвещаващо поредния топъл и ярък ден. Предпазливо размърдах скованите си кокали, при което изстрелях котката от леглото. А-ха, ето какво било! Малката гадинка отново е приватизирала цялата ми завивка и за това всичко ми е схванато и ме боли, а задникът ми е студен като ледена скулптура. (още…)

Мислех да изчакам с пускането на тази статия до 21 юни, въпреки, че е написана още преди десет дни. Но няма за кога, сезонът за мен вече е в разгара си. ;-)

Най-накрая дойде и моето така мечтано лято, чакано цели 2 години. Отново мога да почувствам нежните ласки на слънцето, което все още сдържа цялата си мощ, но съвсем скоро ще му отпусне края. Несравнимо е усещането на парещата кожа, която пред очите ти придобива бронзов загар, а заедно с него и един особен мирис, който ме влудява от удоволствие и ме кара да се отнасям някъде далеч.

(още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline