Онази вечер се събирахме с приятели. Както винаги с тази компания – голям смях падна, до сълзи чак. Но те са… кокошки, винаги се разотиваме рано – към 9-10 ч, обикновено точно когато ми се отвори глътка. На всичко отгоре, точно тогава и половинката беше на друга разпивка, далеч-далеч от мен, така че аз с провесен нос се заприбирах към нас. Колкото повече наближавах, толкова по-малко ми се прибираше. Времето беше прекрасно, по улиците нямаше жив човек и докато си стигна, вече бях решила – отивам да си взема колелото и с него – към морето! (още…)
Tag: мечтая
Искам да пиша, но какво да пиша, когато ми иде да крещя! Поне светът да беше свършил, та да не се мъча повече, това не е живот. Всяка вечер си лягам с единия и плача за другия. Прегръщам другия и мисля за единия. Добре поне, че се любя само с единия. Но все пак е трудно. И тъжно. Ясно ми е, че няма как да изляза от ситуацията без единият или другият, но винаги и аз, да бъдем наранени. Вече дори не мога да пресметна кой изход ще нанесе по-малко щети – всичките ми се струват катастрофални. (още…)
Това е, вече е факт. „Ако“ се превърна в „Когато“. Спряхме да мечтаем и започнахме да правим планове. Разни решения вече са взети и само изчакваме подходящия момент за задействане на поредицата от събития. Преживях (тежко) осъзнаването на значението на всичко това и ми стана по-леко, нищо че най-трудното още не е минало. Сега всичко ми изглежда някак по-светло, лесно и подредено. Макар че, едва ли ще е точно така, когато тръгне да се случва. (още…)
Пречи ли разумът да бъдем щастливи и могат ли чувствата да съсипят живота ни? Толкова пъти човек се е изправял пред избор в живота – дали да послуша сърцето или главата си. Много пъти се е подчинявал на „така трябва, иначе какво ще кажат хората“. Във все още в голяма степен патриархалното ни общество това последното е винаги на мода. (още…)
Цветя и буболечки, пясък и море, спокойствие и безметежност… Моят свят е различен от твоя, нали? Вероятно някои от вас си имат техен свят, в който има пълни килери с бира, руси мадами, които да я носят и да изчезват да дробят салата когато дойдат приятелите за карти. Или пък принцове на бели коне долитат, разбутвайки розови облаци… Но най-много са хората, живеещи в реалността, която ги мачка безмилостно, ден след ден. (още…)
Аз пак за свободата да попиша… В този момент така ми се иска да я имам, да захвърля всичко и да правя това, което ми хрумне. На първо време искам да изживея вълнуващо ново приключение, да не мисля за половинки, работа, родителско тяло… Да хвана пътя и да не се върна докато не пожелая. Да отида където ме отвее вятърът. (още…)
От цялата тая работа, обсебила ме през последните няколко дни, която свърши доста безславно, се опитах поне да извлека най-доброто за себе си. Мисля, че успях да изцедя нещо полезно, което, надявам се, ще ми помогне да насоча живота си натам, накъдето искам. Иначе казано, получих начален тласък от шут в задника. И реших, че е крайно време да следвам мечтите си. (още…)
Къпе ми се на водопад. По възможност на Хаваите. Добре де, може и на други острови в Тихия океан да е. Обожавам водата. Онзи ден източих цял бойлер представяйки си, че съм под водопада. Даже и рибки взех да си отглеждам в импровизираното езерце в пъпа ми. Луда работа, нали? Трябвало е да съм друга зодия, нещо свързано с водата. Или да се напикавам нощем, та да спра да я обичам. Вместо това като малка тичах под дъжда докато стана мокра до кости, след което влизах във ваната с все дрехите и маратонките. Още по-луда работа.
Слънце, дракони, тинтири-минтири… Обещах. И ще го изпълня. Държа на думата си, какво друго имам? И за бунгало обещах. Не съм се отметнала. Най-малкото искам да провалям нечии планове заради някакви си чувства. Щом съм поела ангажимент, ще го изпълня, каквото и да ми струва. Поне за това не трябва да се притесняваш.