Tag: мразя

Писала съм вече, че един от дежурните ми кошмари от дете е, че се возя в асансьор, който не приема натискането на копчетата и си прави каквото иска, смъква ме безкрайно надолу или ме качва стремглаво нагоре, спира между етажите, тръгва, преди да успея да сляза, вратата му не се отваря…

Ако се чудите защо пак спрях да пиша, отговорът е… защото ме е срам. Срам ме е, че отново изживявам любовни драми, че отново се чувствам унизена и излъгана, че прекрасната любов, която чувствам, се оказа поредният асансьор на ужасите. Нагоре, надолу, с бясна скорост, неконтролируемо, като скоростно влакче в лунапарк. А край мен са размазаните лица на хората, които ме сочат с пръст и ми се смеят. (още…)

Не, не съм добре тези дни. И ставам все по-зле, ако трябва да съм честна. Защо ли? Защото се влюбвам. Ре-влюбвам, по-точно. Отново, в същия човек, все повече. Докато мислех, че е успял да ме накара да не го обичам вече, ми беше ок, бях спокойна. Обаче сега усещам че затъвам в блатото на несподелената любов и ми иде да се гръмна. Не става по-лесно и когато говорим с него – държи се чудесно, приятелски, почти както в самото начало. Само без да ми казва, че ме обича. И аз му го спестявам. Но пък когато си пишем, лъха някаква студенина – почти като в самия край. За това избягвам да му пиша. И продължавам да мразя това, в което интернет превръща връзките. (още…)

Както вече писах, решението е взето. Само остава да бъде оповестено когато и където трябва. Звучи просто и лесно, но не е. Особено, когато съм скована от страх. Страх и нерешителност. И не е само това. Отново бързам, като теле пред майка си. Какво да направя, като съм такава – нетърпелива и нерешителна. Почти като парадокс. Поредните противоречия, от които съм изтъкана. За да е пълна драмата, в която съм се натикала, неумело се опитвам да манипулирам. Никога не съм била добра в тоя тип игрички, чувствам се неловко и сега. (още…)

Майка ми

08.03.2010 0:11

Вмирисан пепелник, пълен с фасове и пепел. Включен телевизор, на който е обърнат гръб. Мръсни чинии и остатъци от вечеря на масата. Неспазени обещания. Безкрайна умора и торбички под очите. Хронична параноя и пословичен лош късмет. Одеяло на канапето в хола. И тя под него, с дрехите. Заспала отдавна и на моменти похъркваща. Така е, дробовете и не са бели от поне 30 години. (още…)

И ти ли, Бруте?

31.01.2010 1:44

Достатъчно е човек да влезе в един произволен профил във Фейсбук и да види как въпросният има минимум 138 „приятели“, имената на половината от които дори не може да прочете, понеже са на неразпознаваеми езици. Това само подкрепя теорията ми, че нетът не е най-подходящото място за завързване на трайни и качествени познанства. За забавление тип „ден –  до пладне“ – става. Бая километри съм навъртяла вече из всеобятната мрежа, а какво се оказва – първо тя е едно голямо село и рано или късно се оказва, че всички се познават помежду си и където и да отидеш, не можеш да избягаш от тях и второ – силно се е скъсило времето за намиране и губене на нови „приятели“.

(още…)

Как може да стане така, че да намразиш любимата си песен? Или любимия си филм, книга, някой човек дори? Много просто – като разбереш, че конкуренцията е луда по тях. Тъпо е, знам. Но не е прецедент за мен. С всяко гадже, което е значело нещо повече за мен, се е случвало. Заради първото сериозно такова, 5 г. скипвах една от любимите си балади. Поздрав с нея, по този повод ;-)

(още…)

Дааам, прибързах! Тъкмо приех хубавото ведро решение да се взема в ръце и да спра с безмислените душевни терзания и… ТРЯС по главата! Мразя, когато не греша. И даже се плаша колко често и колко точно познавам напоследък. (още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline