Tag: муза

tumblr_lqc8teBter1qc9z2jo1_500Вече повече от пет години пиша в този блог за всичко, което ми хрумне. Началото беше изключително емоционално и драматично, тогава блогът беше моето средство да изкрещя това, което не смеех да изрека. Имаше един основен адресат, а всички останали (шепа хора), бяха просто кварталните кибици. Това беше времето, когато всичко, което ми се случваше, моментално се оформяше като текст в главата ми. Направо бях започнала да мисля в статии. Пишех кажи-речи всеки ден, като почти без усилия намирах какво да кажа. (още…)

Много отдавна се каня да покажа (добре де, да се изфукам), с нещата, които правя с ръцете си. От малка обичам все да майсторя нещо, взела съм го генетично от дядо ми. Доста време исках да ставам часовникарка, докато не порастнах малко и не открих бижутата – тогава съвсем естествено вече исках да стана златарка. Както много други мои мечти и идеи, така и тези бяха посрещнати с насмешка от родителите ми и с онзи поглед тип „помечтай си, но не прекалявай, понеже това никога няма да стане“. Дълги години след това бях зарязала и идеите, и дейностите в тази насока. Само отвреме навреме, когато много ме засърбят пръстите, търсех нещо да направя, докато имам муза. (още…)

Не ми се пише :(

11.10.2009 0:10

Тези дни нещо хич не ми върви писането. Като изключим, че през повечето време въобще и не се сещам за него, когато се сетя, то е само за да установя как не ми се пише точно в дадения момент. И така от около седмица. Стоят си седемте започнати чернови, някои вече около месец, чакайки да дойде тяханата муза. А тя не идва. Явно животът ми потръгна прекалено гладко и прозаично. Което не е лошо, но вреди на писането. Седя си с чаша кехлибарен коняк и тъмно парче лютив шоколад, които сами по себе си се явяват чудесна предпоставка за едно здраво плодотворно писане, но нищо такова не се случва. Май е дошъл моментът да вдигам чукалата и да хващам стопа, пък да видим какво ще стане. При всички случаи ще има поне малко материал за блога.

[twitter-button]

И каква стана тя? Цяло лято се подпирах, а като взе да свършва се задействах активно. От няколко дни насам ме преследват едни такива донякъде вече преживяни случки и ми е хем хубаво, хем леееко притеснено заради тях. Чувствам се като премръзнало бито куче. Въпреки това ми е гот. Сладка болка, нежен гърч. (още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline