Започвам с уточнението, че това е един много дълъг пост. Дълъг във времето, не само в пространството. Започнат е в началото на август, дописван е през септември, а го завършвам чак сега, когато за първи път от 4 месеца останах сама със себе си и мислите си. За това време животът ми се преобърна в много направления и всичко се случваше все едно е извратен, заплетен, мокър сън. (още…)
Tag: мъж
Страхове
06.07.2014 10:18
Онези чувства, за които писах, внесоха толкова адреналин в системите ми, че взех някои безумни решения, които неизбежно доведоха след себе си и разни страхове. Върнах се в емоциите отпреди две години, когато бях в подобна ситуация – изправена на кръстопът, уплашена, несигурна, копнееща промяна, но не смееща да я извърши. Тогава търсех опора в другия, потвърждение, надявах се с един замах да премахне цялото ми съмнение, но вместо това сигналите ставаха все по-противоречиви, а моята несигурност все по-голяма. Накрая моменът просто отмина и цялата кула от карти се сгромоляса. Тогава благодарих, че не съм изпълнила решението си, което щеше да има необратими последици на вятъра. (още…)
Чувства
29.05.2014 12:04
Пише ми се, от няколко дни много ме сърбят пръстите, но все не остава време да седна и да започна. Попитаха ме – за какво ще разкажа този път, каква е тамата? Отговорът е – не знам, нямам представа. Знам само, че нямам търпение да започнат да излизат думи изпод ръцете ми, а къде ще ме отведат – може би ще се разбере накрая. Или пък не. (още…)
Хроника на една предизвестена връзка*
19.04.2014 17:25
Прясно приключилата ми (за последен път) връзка продължи цели осем месеца. Точно като предната, даже бяха същите месеци и приключването дойде отново с Великден. Само че за разлика от предните ми няколко драми, в блога тя не получи почти никакво внимание. По разни причини, основната от които – че просто не чувствах потребност да пиша тук. Може би защото наистина много разговаряхме и обсъждахме всеки проблем многократно. Това имаше известен ефект, в повечето случаи временен, колкото да закърпи отношенията до следващото скъсване. Сега, след края, не мога да скрия от себе си, че се връщам многократно към различните етапи от връзката – добри и лоши, най-често смесени. Чудесно знам, че след време лошото ще бъде забравено, ще си спомням само хубавите неща, които ме караха да продължавам да искам да съм с него и дори може да започна да съжалявам, че всичко е свършило. А до тогава – реших да разкажа (най-вече на себе си) за времето, което две души и сърце и половина прекараха заедно. (още…)
Изгорях!
15.11.2013 13:59
Отдавна започнах този материал, но болезнените белези от последното изгаряне все ме спираха да го довърша и пусна. Само че колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам с облекчение, че това сега няма нищо общо с онова преди. Така че няма какво да го увъртам повече – клин клина избива и ето, от няколко месеца аз отново обичам. Този път всичко е под контрол, бавно и полека се засилиха чувствата, но това само ми даде време за трезви мисли, макар повечето от тях след това да ги изричах на пияна глава, когато ми паднат задръжките. (още…)
Мимолетно под ореха
04.08.2013 2:43
Отварям портата и влизам в двора. Зад мен шумно се прегръщат роднини, а аз се изправям пред него. Изглежда едва на 40, макар после от подхвърлени дати и събития да се оказа, че е около 50. Очите му са тези, които ме притеглят като силен магнит, а даже не забелязах какъв цвят са. Ръкостискането му беше силно и придърпващо, сякаш в следващия момент щеше да ме сграбчи в обятията си, без да ми даде възможност да се съпротивлявам, дори и от кумова срама. Каза ми някакво име, с усмивка. Усмивката я помня – като ярък проблясък, името – не. (още…)
Приятел №2
08.07.2013 0:11
На 11 септември миналата година (няма общо с онзи 11.09), съм решила да посветя цяла една статия на новата си най-добра приятелка. Най-накрая щеше да задоволи егото си като получи статия в нейна чест, а не просто такава, провокирана от нея. След няколко години внимателно тестване, бях решила, че е крайно време да я допусна съвсем близо до себе си – в изключително тесния кръг от най-добри приятели. Всъщност, щеше да носи фанелката с номер две. Но ето, че не мина и година и така трудно спечеленото мое доверие беше грубо стъпкано и се наложи да правя нова организация на обкръжението си – в резултат там не остана никой, който да се кичи с титлата „мой най-добър приятел“. А аз реших да напиша тази статия, която сега ще има доста по-различен вкус, отколкото ако я бях написала миналата година. (още…)
До всички, които касае:
08.05.2013 0:00
Край, този път наистина и окончателно! Шрек е изтрит от всички контакти, с надежда да не изникне отнякъде нежелан и некакен. След като дни наред се чувствах абсолютно необичана и нежелана, лъгана и тенденциозно пренебрегвана, но въпреки това се опитвах да закрепя положението, най-накрая ми беше изтъкната една причина, поради която да вървя на майната си (два пъти), която, да ме прощават всички, но е възможно най-скучната и тъпата – моят блог, този, същият, който четете в момента.
Малка обява
02.05.2013 14:18
СПЕШНО! Отчаяна жена на 35, копнееща само за любов, търся мъж до 45 г, без значение външния вид, който да ме обича, уважава, да се грижи за мен, да ме желае и това да си личи, доброволно да иска да е с мен, да задоволява редовно сексуалните ми нужди, да не ме лъже и да не се крие от мен, да не се променя, но да не кара и мен да се променям, да ме приема такава каквато съм – с всичките ми предимства и недостатъци, да ме смята за единствена и неповторима, изключителна и невероятна, да се интересува от мен и нещата, които правя, да иска да излиза заедно с мен и приятелите си, да ми е верен, но да обсъждаме заедно готините мацки, да иска дете от мен и да го направи, да му харесва да споделя живота си с мен, да не ме смята за досадна, когато му показвам любовта си, да може да чете в очите и душата ми, да не ме наранява по никакъв начин и повод, да си казва, когато нещо не е наред, да не се впряга и връзва от дреболии, да знае как да живее и да иска да го прави с мен. И всичко това да продължи повече от два месеца. И повече от две години. Нека са поне двадесет! В замяна отвръщам със същото, получава и мен – с ръце в джобовете, сърцето и душата ми. Това е всичко, което имам. Ако въпреки всичко наруши споразумението и ме стъпче, си запазвам правото да го мразя цял живот, да му пусна хлебарки или пеперуди в обувките и супата, да спя с най-добрия му приятел и с новата му любовница, да разнеса кирливите му ризи из цялото нет пространство, да подпаля хобито му и, евентуално, ако всичко предишно не помогне за моралното и душевното ми удовлетворение, да го масажирам по стъпалата по особено мъчителен и бавен начин.
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
Мъже, жени, предразсъдъци…
22.04.2013 0:08
Е
й го кога беше, когато се възмущавах за втори път от пълното нежелание на мъжете да ме включват в коч компаниите си, и ето, пак съм там. При възмущението, де. Този път ми дойде от неочаквано място, където до сега никога не съм имала проблеми. Явно мъжките предразсъдъци са заразни. Или пък има нещо общо с ЕГН-то ми. Колкото повече одъртявам по паспорт, толкова повече не ме искат. А аз толкова повече се дразня, понеже нищо вътре в мен не се е променило. (още…)
За осми – със съжаление
08.03.2013 11:44
Осми март си остава един от най-спорните празници – еманципираните жени масово го отричат, други гледат да се възползват от него… За мен си е просто повод за празнуване и поглезване. Или поне за напиване. А всеки повод за напиване си е празник, независимо на какво е. Като пернишките учени, които направили ново революционно научно откритие – открили неизвестен до сега повод за пиене! Хората си правят такъв труд, редно е да се уважават и всички постижения на по-старите учени, споделили със света своите поводи за пиене. (още…)
Е ли алкохолът Пенкилер за сърдечна мъка или съвсем не?
28.02.2013 0:19
Някои пият от сутринта, други само по празници, а трети от мъка. Минала съм ги и трите. Освен това и на инат съм пила. Няма по-голямо оправдание за пиенето от мъката обаче. От мъка пият дори и хора, които иначе не пият. А такива, които пият малко, се оливат. Тия, които пият много, просто пият още повече. И да, понякога започват от сутринта. Връзката между силата на мъката и количествата алкохол е правопропорционална. Въпросът е обаче, има ли ефект върху душевните страдания или това е самозаблуда и ако има, този ефект положителен ли е или отрицателен? А също и дали това е просто удобен момент човек да се освини и все пак да предизвиква съчувствие или наистина се дължи на нуждата мъката да бъде удавена. Буквално. (още…)
Ще спя като умра
16.11.2012 4:37
Аз пак за спането… Никога не съм предполагала, че то може да бъде такъв проблем. До сега единственият конфликт, който някога ме е сполетявал в тази връзка, беше свързан с моя старец, който беше способен да прави секс само по първи петли, докато аз сънувах най-сладките си сънища. Веднъж, два пъти, три пъти, после почна да ме изнервя. (още…)
Физиология на любовта
12.11.2012 1:21
Вече повече от два месеца съм в плен на нова изпепеляваща любов. След като минах през началните фази, сега нещата лека-полека се уталожват. Вече мога да ям, да спя, по-лесно да си намирам място, когато не сме заедно, макар все още да не спирам непрекъснато да мисля за него. Главата ми не е постоянно пълна с памук, а само отвреме-навреме. Все още ми липсва болезнено, когато не е с мен, а когато сме двамата, продължавам да искам непрекъснато да го галя, целувам и прегръщам. Което, всъщност, води до конфликти. (още…)
Когато мечтите се превърнат в планове
11.10.2012 0:14
Това е, вече е факт. „Ако“ се превърна в „Когато“. Спряхме да мечтаем и започнахме да правим планове. Разни решения вече са взети и само изчакваме подходящия момент за задействане на поредицата от събития. Преживях (тежко) осъзнаването на значението на всичко това и ми стана по-леко, нищо че най-трудното още не е минало. Сега всичко ми изглежда някак по-светло, лесно и подредено. Макар че, едва ли ще е точно така, когато тръгне да се случва. (още…)
