Винаги идва един такъв момент, в който ми е достатъчно скучно и палаво, че се сещам за онези стари мои познати, които все още ми носят мед. Когато е възможно, осъществявам връзка с тях. Да, понякога и такава, за каквато си мислите. В най-честия случай просто им досаждам през нета или по телефона.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]