Tag: обичам

Изслушах всичките ти лъжи, глупости и сладки приказки. Дадох ти всичко, а ти просто ме предаде. Надявам се, че си щастлив.

Това е второто писмо, с което мислех да се опитам за последен път да запазя целостта на връзката ни. Въобще не се стигна до него, след като скъсахме още с първото изречение след „Добър вечер“.

 

За момент искам да оставим настрана мен и твоите проблеми и да обсъдим нас и нашата връзка – каквато е тук и сега, без планове, без бъдеще, без приказки за брак, деца, къщи и яхти. (още…)

Докато се опитвах да задържа с телбод разпадащите се части от нашата връзка, няколко пъти пробвах да облека в думи всички блуждаещи мисли, които бръмчаха в главата ми. И понеже най-добре се изразявам писмено, писах. Първото писмо написах на ръка (обичам да пиша на ръка), в дните между Коледа и Нова година. Второто писах преди няколко дни, в нощта преди Бавното пътуване. И двете останаха недовършени и непрочетени. За това ги пускам тук, макар да знам, че точно който трябва едва ли ще ги прочете. Но поне шансът това да се случи е по-голям, отколкото ако никога не ги споделя и задържа всичко в себе си. А то е като торба с лайна – не ги искам в мен! (още…)

Знам си аз, че няма никакъв смисъл да правя опити да се променям заради някого, особено мъж, но като мине повечко време от предния път, решавам, че може пък да се получи. Да бе, да! Трети опит – неуспешен. Но пък издържах цял месец, опитът дори беше започнал да прилича на успешен. Всъщност, този път вината за несполуката не беше моя. Наистина имах желание да се харесам. Дори предложението за операция „Укротяване на опърничавата“ беше изцяло мое. До толкова клекнах, че предложих сама да се укротявам, само и само да не създам трудности. Но знаете, че когато няма стимул, в един момент се чудиш защо продължаваш да го правиш? А стимул не просто липсваше, а дори имаше отрицателен, който да прави нещата още по-тежки. Въпреки това с някакви титанични усилия аз продължавах да се стискам и да се усмихвам. Докато спрях да виждам смисъл. (още…)

Кръгъл идиот

30.12.2012 5:04

Не, не друг. Аз! Чувствам се като един кръгъл, добре оформен, съвсем завършен и невероятно наивен идиот. Винаги съм мислела, че съм имунизирана против подобни изпълнения, но ето, че за пореден път се проявих като един наивник на средна възраст. Чувствам се жертва на един от най-старите и евтини номера, които мъжете прилагат на жените. На слабите и тъпи жени. Кога аз станах една от тях си остава загадка за мен, но явно мозъкът ми вече се е желирал и това не е останало незабелязано. Почти паднах в капана, от който нямаше измъкване. Сега стоя и си блъскам главата, как можах да го допусна! (още…)

Тези дни ме разпитваха за ревността. Дали ревнувам, от кого ревнувам, защо ревнувам, бих ли ревнувала в еди-каква си ситуация… Въобще пълен анализ на ревността ми.  Съвсем не се замислям и абсолютно прямо си отговарям – да, ревнувам, да, от всички бивши, настоящи и бъдещи „заплахи“. Както вече съм констатирала – най-вероятно се дължи на ниско самочувствие. Колкото и да се опитвам да поддържам егото си на висота, самочувствието ми си остава под средния минимум, добре поне, че вече не е така близо до критичния, както е било преди години. (още…)

Вече повече от два месеца съм в плен на нова изпепеляваща любов. След като минах през началните фази, сега нещата лека-полека се уталожват. Вече мога да ям, да спя, по-лесно да си намирам място, когато не сме заедно, макар все още да не спирам непрекъснато да мисля за него. Главата ми не е постоянно пълна с памук, а само отвреме-навреме. Все още ми липсва болезнено, когато не е с мен, а когато сме двамата, продължавам да искам непрекъснато да го галя, целувам и прегръщам. Което, всъщност, води до конфликти. (още…)

Продъжлавам да се лашкам от щастието и еуфорията към депресията и тоталното отчаяние и обратно. Вече надух главите на всички, на които можах, а все още изпитвам нужда да се самосъжалявам. Главният виновник отдавна си легна сладко да спи, а аз останах сама с разбитата си психика. Сега е моментът блогът да си изпълни още веднъж задачата на безмълвен душеприказчик и пак да приюти жалкото ми мрънкане. (още…)

Щастлив ли си?

01.10.2012 0:18

Не съм забравила аз коментара на Васко от последния ми рожден ден – как само си внушавам, а не съм наистина щастлива. Признавам, че малко ме жегна – на принципа, че истината боли. И все пак, голяма част от мен остана убедена, че живея щастливо и освен от някои дреболии, няма от какво толкова да се оплаквам. Да, не извършвам чутовни дела, но какво от това? Имам какво да ям и пия, имам покрив над главата, имам любим човек до себе си… Но никога не съм се отърсвала от чувството, че нещо не ми достига и то точно в отношенията с половинката ми. (още…)

Прекарах един страхотен ден и една още по-страхотна вечер. С един страхотен, любим човек. Нощта не беше чак толкова страхотна, понеже не изневерих на себе си и отново не можах да спя добре. След като не издържах и станах малко след 4 часа сутринта, седнах да мисля. Да, онзи вреден навик.

Вечерта, под звездите, пред чинията с ароматно телешко, с чаша вино в ръка, получих нещо, което наивният ми и недосетлив, въобще не схващащ намеци мозък, определи като предложение. Няма да излъжа, като кажа че бях много, много поласкана, но в същото време се втрещих. Какво да правя? Какво да кажа? Какво ще стане? Какво искам? Защо, по дяволите, е толкова хубаво и толкова сложно?! (още…)

Нищо не се променя при мен – ни акъл, ни образование. Нито вятърничевият ми поглед към нещата от живота – знаете, 42 и всичко останало. Не се променят и нещата около мен – хора, пътища, автомобили, птички и пчелички… Кански мързел и безнадеждно реене в облаците. Не са се променили и мечтите ми, не са се променили приятелите ми, не са се променили и нещата, които мразя или обичам. Аз съм си все същата – години наред. Една повече или по-малко – отдавна не ми правят впечатление.

Този път за малко да забравя собствения си рожден ден – толкова малко значение му отдавам. Но ето, днес е. Полу-юбилей. Сериозните хора предполагат, че на тази възраст човек вече трябва да е постигнал нещо в живота, семейството, работата си. Да е някой, да знае откъде идва и къде отива. Но аз съм щастлива и така – докато има кой да ме обича и докато никой не ми пречи да живея както искам. И така ще е и догодина, и по-догодина. И докато може.

Сърце в буркан

23.03.2011 0:11

Не, не става дума за трансплантация на органи, нито за филм на ужасите, включващ луд професор, зловещо експериментиращ в някой порутен замък по време на гръмотевична буря. По-скоро говоря за съзнателното изолиране и пренебрегване на чувствата, за затварянето им в буркан и поставянето му на рафта – възможно ли е въобще, до каква степен и за колко дълго време? (още…)

„Животът ми е цял роман!“ Не, не моят, моят все още е къс разказ, в най-добрия случай с неочакван край. Романът е на прабаба ми, тя често пъти така определяше живота си и беше права. Не са много хората, които могат да се похвалят с нейните преживявания – хем ежедневни и тривиални, хем необикновени. (още…)

Майка ми

08.03.2010 0:11

Вмирисан пепелник, пълен с фасове и пепел. Включен телевизор, на който е обърнат гръб. Мръсни чинии и остатъци от вечеря на масата. Неспазени обещания. Безкрайна умора и торбички под очите. Хронична параноя и пословичен лош късмет. Одеяло на канапето в хола. И тя под него, с дрехите. Заспала отдавна и на моменти похъркваща. Така е, дробовете и не са бели от поне 30 години. (още…)

Стирка!

21.10.2009 0:22

Да те ударят с мокър парцал – на всеки се е случвало. Днес обаче ми се случи да ме халосат здраво през сурата с парцал, в който очевидно имаше увита тухла четворка. Така ме зашемети, че още не мога да се освестя. Чак ме втресе, разтреперих се, яко ме хвана нервата :-SS . Не стига, че се оптиват да ми извиват ръцете и да издевателстват над така скъпата ми свобода (за което тръгнах да пиша вчера, но остана на заден план), ами сега и това. (още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline