Tag: общество

клюки - източник: интернетНе, не съм станала нито данъчен инспектор, нито укривам данъци. Добре де, малко. Но има един, който категорично отказвам да плащам – това е данък „обществено мнение“. Въобще не ме интересува кой какво щял да си помисли, ако аз направя еди-какво си или изглеждам еди-как си. Даже напротив, обичам да провокирам хората, за да им гледам предвидимите закостенели реакции. Къде минава тънката граница между все пак приемливото и напълно неприемливото поведение? Ясно е, че това зависи от съответното общество като цяло, както и от разкрепостеността на отделните негови индивиди в частност. (още…)

Когато преди повече от две години реших да си направя блог (подбудите сега нямат значение), бях чувала, че много хора имат блогове, че е модерно да имаш, че едва ли не е престижно дори. Направих си – това беше най-лесната част, въпреки че в началото въобще нямах представа какво точно представлява блогът и за какво да го използвам. (още…)

Пречи ли разумът да бъдем щастливи и могат ли чувствата да съсипят живота ни? Толкова пъти човек се е изправял пред избор в живота – дали да послуша сърцето или главата си. Много пъти се е подчинявал на „така трябва, иначе какво ще кажат хората“. Във все още в голяма степен патриархалното ни общество това последното е винаги на мода. (още…)

Наскоро сключих сделка с дявола – разменихме си с kathryn по един сериал, който всяка препоръча на другата, с уговорката после да пишем за него. На мен се падна Big love (Голяма любов), за който самата тя вече е писала. Аз подходих леко скептично и въпреки това с известна доза любопитство, понеже вече съм се сблъсквала отблизо с мормоните и тяхната религия. Точно поради това не съм сигурна до колко ще се придържам към коментирането на сериала и дали няма да навляза повече в дебрите на фундаменталното мормонство. За пръв път гледам филм с лист и молив в ръка! Няма да се спирам на актьорски и режисьорски състав, за да не се повтаряме с Катрин, а и информацията я има в IMDb. (още…)

Мине – не мине и току се замислям за красотата на простотата. Винаги стигам все до един и същи извод – колкото по-простичко живее някой, толкова е по-щастлив. Обратно на принципа „Колкото повече знам толкова повече знам, че нищо не знам“ (Сократ) – колкото по-малко знаеш за света около теб, толкова повече си мислиш, че знаеш и следователно имаш нужда от по-малко. А тия дето уж много знаем с течение на времето сме се барикадирали с толкова много технологии, процедури, предразсъдъци, че все нещо ни липсва и все нещо чакаме, за да се почувстваме истински щастливи. (още…)

И ти ли, Бруте?

31.01.2010 1:44

Достатъчно е човек да влезе в един произволен профил във Фейсбук и да види как въпросният има минимум 138 „приятели“, имената на половината от които дори не може да прочете, понеже са на неразпознаваеми езици. Това само подкрепя теорията ми, че нетът не е най-подходящото място за завързване на трайни и качествени познанства. За забавление тип „ден –  до пладне“ – става. Бая километри съм навъртяла вече из всеобятната мрежа, а какво се оказва – първо тя е едно голямо село и рано или късно се оказва, че всички се познават помежду си и където и да отидеш, не можеш да избягаш от тях и второ – силно се е скъсило времето за намиране и губене на нови „приятели“.

(още…)

Или казано накратко – става дума за едно чайче. Не да изпиеш един чай с ром или коняк в някоя топла хижа пред бумтящата печка след дълъг зимен ден прекаран в летене по пистите, а за бебето на една чайка. И на един чайчо вероятно.

(още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline