Tag: общуване

Угасващи животи

21.10.2016 22:06

не се отдалечавайХората идват и си отиват от живота ти, предимно май си отиват, оставяйки те да се чудиш в теб ли е вината или просто те са си такива. За някои, които си тръгнаха дори без дума, още ми е болно и ядно, за други вероятно не се и сещам. Понякога ми се иска самата аз да се оттегля от всички, ей така, без обяснения, но това противоречи на виртуалния ексхибицонизъм, който развих през последните години. (още…)

tumblr_lqc8teBter1qc9z2jo1_500Вече повече от пет години пиша в този блог за всичко, което ми хрумне. Началото беше изключително емоционално и драматично, тогава блогът беше моето средство да изкрещя това, което не смеех да изрека. Имаше един основен адресат, а всички останали (шепа хора), бяха просто кварталните кибици. Това беше времето, когато всичко, което ми се случваше, моментално се оформяше като текст в главата ми. Направо бях започнала да мисля в статии. Пишех кажи-речи всеки ден, като почти без усилия намирах какво да кажа. (още…)

Изгорях!

15.11.2013 13:59

Отдавна започнах този материал, но болезнените белези от последното изгаряне все ме спираха да го довърша и пусна. Само че колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам с облекчение, че това сега няма нищо общо с онова преди. Така че няма какво да го увъртам повече – клин клина избива и ето, от няколко месеца аз отново обичам. Този път всичко е под контрол, бавно и полека се засилиха чувствата, но това само ми даде време за трезви мисли, макар повечето от тях след това да ги изричах на пияна глава, когато ми паднат задръжките. (още…)

Приятел №2

08.07.2013 0:11

На 11 септември миналата година (няма общо с онзи 11.09), съм решила да посветя цяла една статия на новата си най-добра приятелка. Най-накрая щеше да задоволи егото си като получи статия в нейна чест, а не просто такава, провокирана от нея. След няколко години внимателно тестване, бях решила, че е крайно време да я допусна съвсем близо до себе си – в изключително тесния кръг от най-добри приятели. Всъщност, щеше да носи фанелката с номер две. Но ето, че не мина и година и така трудно спечеленото мое доверие беше грубо стъпкано и се наложи да правя нова организация на обкръжението си – в резултат там не остана никой, който да се кичи с титлата „мой най-добър приятел“. А аз реших да напиша тази статия, която сега ще има доста по-различен вкус, отколкото ако я бях написала миналата година. (още…)

Фръц!

14.11.2012 2:13

Е, не, започва да ми писва да се държим като сръдливи пубери! Не стига, че тази дистанционна връзка носи куп други трудности, но и допълнително задълбочава и пречи за разрешаването на разни дребни конфликти, които биха били забравени на десетата минута, ако бяхме един до друг. Най-тъпото е, че писмената форма на общуване убива всяка емоция, която би помогнала да не стигаме до крайности и погрешни заключения. Поредна нощ се разделяме нацупени, без дори да сме сигурни какъв е този път проблемът. А предположенията могат да докарат само още главоболия и слонове, произлезли от мънички мухи-винарки. (още…)

Имате понякога едни такива познати, наблягам на познати, понеже такива рядко успяват да ви станат чак приятели; та тези познати са толкова тънкообидни, позитивното им отношение към вас е толкова крехко и толкова са обсебени от търсенето на телета там, където не им е мястото, че единственият начин да продължите да си общувате с тях (което си е жив мазохизъм), е да стъпвате на пръсти и да ги пипате с кадифени ръкавици. За предпочитане бели. (още…)

И ти ли, Бруте?

31.01.2010 1:44

Достатъчно е човек да влезе в един произволен профил във Фейсбук и да види как въпросният има минимум 138 „приятели“, имената на половината от които дори не може да прочете, понеже са на неразпознаваеми езици. Това само подкрепя теорията ми, че нетът не е най-подходящото място за завързване на трайни и качествени познанства. За забавление тип „ден –  до пладне“ – става. Бая километри съм навъртяла вече из всеобятната мрежа, а какво се оказва – първо тя е едно голямо село и рано или късно се оказва, че всички се познават помежду си и където и да отидеш, не можеш да избягаш от тях и второ – силно се е скъсило времето за намиране и губене на нови „приятели“.

(още…)

Аз вече започвам да се чудя остана ли друго общуване, освен виртуално?! Всички са получавали оня списък с точки, по които отмяташ дали и на теб ти се е случвало, например да искаш да дадеш „undo“ когато си разлееш кафето, като крайната идея е да разбереш колко дълбоко си нагазил в интернет лайната.

(още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline