Tag: пиене

Някои пият от сутринта, други само по празници, а трети от мъка. Минала съм ги и трите. Освен това и на инат съм пила. Няма по-голямо оправдание за пиенето от мъката обаче. От мъка пият дори и хора, които иначе не пият. А такива, които пият малко, се оливат. Тия, които пият много, просто пият още повече. И да, понякога започват от сутринта. Връзката между силата на мъката и количествата алкохол е правопропорционална. Въпросът е обаче, има ли ефект върху душевните страдания или това е самозаблуда и ако има, този ефект положителен ли е или отрицателен? А също и дали това е просто удобен момент човек да се освини и все пак да предизвиква съчувствие или наистина се дължи на нуждата мъката да бъде удавена. Буквално. (още…)

Никулден дойде и си отиде, но този път ще го запомня с не един, а с два провалени купона. При това единият с гръм и трясък. Преносно, слава Богу!

След като старецът оттегли поканата си за ядене и пиене с неговите приятели (за което смятам да пусна отделен пост, че и там стана една мътна и кървава), аз насочих цялата си енергия към традиционното служебно събиране по случай професионалния ни празник. Дори се наконтих с рокля, нещо, което се случва около веднъж на две години. Излязох от нас с голямата кошница – гладна, жадна и изходена, пълна само с надежди. (още…)

Сладко-кисело

31.08.2012 15:26

И ми е хубаво, и ми е смотано. Снощи се прибрах в България след месец в Лисабон. Хубаво е там, но ми липсваше половинката, а и някои други домашни неща, така че с известна умереност, все пак се радвам на завръщането си. А и се точех за среща с приятни хора на междинната спирка в София. Да не ви разправям и колко ми се пие. (още…)

Похвалих се преди време, как (си) подарих на половинката една разкошна книга за коктейли. До сега я бях ползвала епизодично, но от една-две седмици се заех доста методично да бъркам подбрани рецепти от нея. Явно за да не ми е скучно, авторите са разхвърляли из страниците разни мъдрости, които да ме забавляват или да ми носят прозрения за истините, криещи се в мъглата от алкохолни изпарения. Реших да споделя някои от тях с вас.

(още…)

Отдавна се каня да споделя какви бъркочи правя за пиене, но нали все ме мързи – отлагах за по-добри времена. Но придобиването на една внушителна сбирка с рецепти за коктейли под формата на книгата „501 коктейла, които трябва да опитате“ ми заби мотивиращия шут в изотзад. Обикновено за моите бъркочи не ползвам конкретни рецепти, а дори и да ползвам, винаги променям нещо – точно както и при готвенето. И пак като там, и тук важи мотото „колкото повече – толкова повече“. Разбира се, имам дарбата да докарвам всеки коктейл до алкохолен, каквато и да е била първоначалната му идея. (още…)

Мина се време…

18.02.2010 3:33

Знаеше, че времето лекува. Поне така казваха всички. Всъщност, би трябвало да е така, уж беше изпитана рецепта. Рано или късно спомените трябаше да избледнеят, болката да отшуми, празнината да се запълни или просто да отстъпи мястото си. За известно време дори вярваше, че точно това се случва. До днес. Нещо се случи днес, уж нищо конкретно, но все пак беше важно, даже повратно. Или по-скоро възвратно. (още…)

Хванах пътя с надеждата да се поразсея и да начеша някоя и друга краста. За съжаление обаче, стопът не ми донесе така чаканата тръпка, а повечето планове за интересно прекарване се провалиха. За пореден път сметките ми се оказаха без кръчмаря. Лошото е, че така и не свикнах с това. До кога ли ще продължавам да правя една и съща грешка?! (още…)

Кеф след кеф

27.08.2009 0:18

Онзи ден сънувах сняг. Не просто това, в съня ми валеше на 22 август, след като предния ден наяве видях повторно цъфнал кестен – за пръв път толкова рано. За това леко се изненадах когато на 23-ти отворих очи и видях слънцето, окъпало калкана на отсрещния блок, предвещаващо поредния топъл и ярък ден. Предпазливо размърдах скованите си кокали, при което изстрелях котката от леглото. А-ха, ето какво било! Малката гадинка отново е приватизирала цялата ми завивка и за това всичко ми е схванато и ме боли, а задникът ми е студен като ледена скулптура. (още…)

Зелената фея

26.04.2009 22:17

Иначе казано, с риск да разочаровам фейоманите, за абсента иде реч. Падам си по бохемско-декадентски питиета със стара слава, средно до слабо популярни в наши дни, особено в България. Не случайно любимото ми питие е джин с тоник – толкова буржоазно-английско (сега, а в миналото – отрепко-английско), че няма накъде. Избрах си, че това искам да пия, още преди да съм близвала алкохол. Ей така, за престиж. В последствие ми хареса, така че не се отказвам от този си избор. (още…)

100 грама са достатъчни, за да паднат повечето задръжки, които имам. След 200 вече съм на всеки. При 300 почвам да хабя материала. (още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline