Понеже ми е много трудно да убедя в противното някои хора и те все още упорито смятат, че би трябвало да съм емоционална развалина, реших да напиша едно опровержение. Той блогът би трябвало да е живото доказателство – знаете, че използвам всеки сгоден случай да се оплача колко ми е зле и да разкажа с подробности какъв парцал съм, но явно не е достатъчно. Е, този път ще ви уведомя колко не ми е зле. Противно дори на собствените ми очаквания се чувствам съвсем добре, при това от самото начало. Т.е. от самия край. От тогава до сега нито веднъж не съм ревала, не съм имала желания за преждевременно приключване на земния път, нито веднъж не съм имала потребност да се напия от мъка, радост или от каквото и да е – все неща, които съпътстваха агонизиращия 6-месечен край на измъчената ни 8-месечна връзка. Всъщност, нито веднъж не съм пила през деня и/или сама, само в компания, по 1-2 джина, което си е в реда на нещата за мен. И като казах компания – редовно излизам и се веселя съвсем искрено – мисля, че някои от най-съмняващите се, всъщност могат да го потвърдят. Не се чувствам нещастна, не съм потънала в скръб, гемиите ми си дрейфат спокойно по течението. Не вися по цял ден в интернет, имам муза и желание и правя много нови бижута. Не съм зарита в спомени, не ме боли, когато мисля и говоря за нас и ходя по места, където сме били щастливи, дори не го сънувам вече, а това не подлежи на контрол, само отразява емоциите ми от деня. Не ми трепва, когато случайно срещна някоя негова снимка или изказване. В тази връзка – беше излишно и да ме блокира (което категорично ни вкара в зоната „нá си ти куклите, дай си ми парцалките“), при положение, че вече го бях махнала от всички възможни онлайн връзки и приятелства, но щом това го прави щастлив – все тая. Мисля си дори, че ако сега го видя на улицата, просто ще се обърна на другата страна и няма да изпитам нищо.

Наистина, хора, добре съм. Дори правя редовно и доволно количество секс, нещо, което изненада самата мен.  И не ми пука за него. Изстинах, от раз. Не ми е липсвал и за минута. Даже разказах на половинката как сме приключили. Възприемам го точно, както преди да започнем връзката си – има там един дървар, дето се мисли за велик…

Чувствам се отново свободна. И дори щастлива. Дишам. Добре съм. Не убеждавам себе си, няма нужда. Само вас. Това, че съм поне малко любопитна, не значи, че страдам.

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

И ми е хубаво, и ми е смотано. Снощи се прибрах в България след месец в Лисабон. Хубаво е там, но ми липсваше половинката, а и някои други домашни неща, така че с известна умереност, все пак се радвам на завръщането си. А и се точех за среща с приятни хора на междинната спирка в София. Да не ви разправям и колко ми се пие. (още…)

Не знам да се смея ли, да плача ли или просто да избеснея. И аз съм от ревнивите, ама си позволявам да го проявявам открито само когато имам основание. А под основание имам пред вид не това дали имам повод за ревност, а дали имам право да ревнувам точно този човек. Мога да ревнувам открито съпружието заради чувството за притежание, което подписът ми насади. Позволих си да ревнувам един човек, който ме уверяваше, че съм единствена за него (там е цяла сага). Но единият ти любовник да те ревнува от другия… това и по филмите го няма! Още повече, че нещата са такива единствено в очите на първия, който само се изживява като мой любовник, с по-големи права над мен дори и от мъжа ми, а всъщност просто е бивше мое гадже, с което сега си пием пиенето, джуркаме табла и караме лодка. И до там. А другият е… а бе, на практика не ми е любовник, макар че много ми се щеше да беше. (още…)