Сънувах, още първата нощ. Беше гадно, понеже беше истинско. Ако трамваят не минаваше покрай плажа, щях да се чудя сънувам ли или всичко е реално. Но сълзите, с които се събудих, бяха съвсем мокри и истински. Както и гадното чувство, което ми тежеше през целия ден. (още…)

Искам да пиша, но какво да пиша, когато ми иде да крещя! Поне светът да беше свършил, та да не се мъча повече, това не е живот. Всяка вечер си лягам с единия и плача за другия. Прегръщам другия и мисля за единия. Добре поне, че се любя само с единия. Но все пак е трудно. И тъжно. Ясно ми е, че няма как да изляза от ситуацията без единият или другият, но винаги и аз, да бъдем наранени. Вече дори не мога да пресметна кой изход ще нанесе по-малко щети – всичките ми се струват катастрофални. (още…)