Отбелязаха някои хора, в това число и аз, че напоследък пак съм спряла да пиша тук, макар да не съм в дупка и край мен да се случват доста динамично разни важни неща. След като поразсъждавах над въпроса, стигнах до извода, че обстоятелствата, макар и на пръв поглед да са добър източник на безкрайни излияния, всъщност са доста различни от досегашните и не предизвикват неистово желание да се изтипосам тук по долни гащи.
Да, имам бурна връзка, която, както писах, е като влакче на ужасите – караме се, сдобряваме се, всичко това обилно гарнирано с драма, сълзи и секс, но има нещо различно от досегашните ми драми. Тук влагам много енергия в самия акт на скандала, побеснявам, докато започна да виждам в червено и явно не ми остава свободен ток за мислене и писане. Няколко часа по-късно ми е минало и музата се е покрила вдън земя. Има и друго – ние разговаряме. Правим дисекция на всеки проблем и не е нужно да използвам блога като трибуна за изричане на думи, които иначе са стояли само в главата ми и са премълчани, когато е бил моментът да бъдат казани. Това превърна блога от средство, чрез което казвах на другия това, което съм премълчала лично пред него, в място, където от време на време осведомявам интересуващите се какво се случва с мен. А то не е никак малко. Продължете да четете Perpetuum mobile
От днес функционира новата къща на блога. Препотих се, докато го изкопирам, как можах за няколко месеца да сътворя толкова глупости, не знам. Но си струваше, тук всички статии се отварят, така че може да се върнете и да дочетете тези, които правеха проблеми на старото място. До колкото виждам, поне при мен, проблемът с невидимите клипове си стои, но нали му намерих цаката и на това – като спра зареждането на страницата преди края. Дано се позадържа повечко време тук, понеже все повече се ентусиазирам от правенето на този пусти блог! По този повод ще се появят и някои нови екстри 😉