Когато по-миналото лято се видяхме на кафе, той беше олицетворение на мировата скръб. Отиваше на почивка съвсем сам и не спираше да говори колко ужасна е бившата му жена. Аз само се въртях на стола и си гледах часовника, чудейки се откъде ми се изсипа това чудо на главата и колко още съм готова да понеса за половин чувал мулч. Година по-късно срещнах съвършено различен човек – щастието струеше от искрящите му очи, бързаше да се похвали колко е отслабнал, не спираше да се усмихва… В него именно се влюбих. И той в мен. Беше прекрасно. До момента, в който спря да бъде такова. (още…)

Тези дни ме разпитваха за ревността. Дали ревнувам, от кого ревнувам, защо ревнувам, бих ли ревнувала в еди-каква си ситуация… Въобще пълен анализ на ревността ми.  Съвсем не се замислям и абсолютно прямо си отговарям – да, ревнувам, да, от всички бивши, настоящи и бъдещи „заплахи“. Както вече съм констатирала – най-вероятно се дължи на ниско самочувствие. Колкото и да се опитвам да поддържам егото си на висота, самочувствието ми си остава под средния минимум, добре поне, че вече не е така близо до критичния, както е било преди години. (още…)