Варненско, варненско, колко да е варненско, 4 пъти ходихме до Румъния през него! А и гостите не лъжеха тази година – почти през цялото лято бяха. Но да започна отначало.
Освободих се почти напълно от работа още през май. Чаках този момент с нетърпение, но когато дойде, не му се радвах особено, защото беше прекалено скоро след натрапения ми еднопосочен билет до „Майната ми“. Нищо, чаках с още по-голямо нетърпение същинското лято, защото бях сигурна, че то ще промени всичко и ще оправи настроението ми. След като ходих на плаж още през април, майските дни ми се сториха неподходящи, така че ги пропуснах. Но пък юни беше обещаващ и тогава вече се топнах и във водата. С това невероятно топло и сухо време още от април, водата бързо се сгря и ставаше за плицикане доста по-рано от други години. (още…)
Една сутрин (или беше вечер), ме осени идеята да снимам всеки, който ме качва на стоп. Понякога има страхотни образи, които си струва да бъдат увековечени, а и така по-лесно ще си припомням интересните истории. Като го измислих ми се стори много интересно, но сега като гледам снимките се чудя дали е така. Все пак, знам ли, може като се съберат повече снимки да се получи нещо любопитно. Когато попитам човека дали може да го снимам ми е много трудно да обясня защо всъщност съм решила да направя тази колекция от образи. Наистина не знам. 
. Пак ще има пътуване на стоп, пак ще има сериозна разпивка, но най-щурото е, че може да има и други разни изненади. Потривам с нетърпение ръце и ме сърбят подметките. Ще има чукари, чист въздух и камара хора, които не познавам. Хубавото е, че и те не ме познават. Надявам се да станат хубави снимки.
