Цък на линка от текста, за да видите цялата статия 
[twitter-button]
Tag: пътуване
Неделен архив – Саверн и Рибовиле
05.12.2010 1:15
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Вятър, мъгла и добружданки
12.02.2010 2:52
Тръгнах в дъжд. Проливен, ако трябва да изпадам в подробности. Слава богу, взеха ме още преди да се инсталирам окончателно на старта, макар и само за 30-тина км. А там – пак вали. И освен това е неделя, трафикът е слаб, магистрала, фучат без да гледат и никой не спира. След 20-минутно подгизване едно семейство на средна възраст се смили и ме дръпна още 50-тина км, колкото да слезем от магистралата. (още…)
Брифинг
07.02.2010 0:22
Обвиниха ме, че напоследък не пиша толкова редовно, колкото преди. Не е вярно, пиша. Ама не публикувам 
Натрупах сума ти недовършени чернови, а имам и още няколко идеи, които в най-неподходящи моменти профучават през главата ми, без да оставят трайна следа. Но все някакви по-важни неща ми изникват и дописването остава на заден план. (още…)
И пак криви сметки
19.10.2009 0:08
Хванах пътя с надеждата да се поразсея и да начеша някоя и друга краста. За съжаление обаче, стопът не ми донесе така чаканата тръпка, а повечето планове за интересно прекарване се провалиха. За пореден път сметките ми се оказаха без кръчмаря. Лошото е, че така и не свикнах с това. До кога ли ще продължавам да правя една и съща грешка?! (още…)
Свободата, Санчо…
19.08.2009 0:05
Аз пак за свободата да попиша… В този момент така ми се иска да я имам, да захвърля всичко и да правя това, което ми хрумне. На първо време искам да изживея вълнуващо ново приключение, да не мисля за половинки, работа, родителско тяло… Да хвана пътя и да не се върна докато не пожелая. Да отида където ме отвее вятърът. (още…)
Неочаквана разходка
08.08.2009 0:11
Онзи ден решихме да се поразходим до Балчик и Каварна. Нито е за пръв път, нито за последен. Всъщност е за n-ти път. И точно по тази причина, шофирайки към града на кметъла (да бе, аз карах, голям кеф!), ме осени гениалната идея да отскокнем до Румъния, ей така, за малко. Половинката се опита да възроптае, но кой ли го слуша, за разлика от май бест френд, която винаги е готова да ми играе по свирката, че и и е кеф при това. Та така – решено беше. Хапнахме в Каварна, купихме водица, заредихме бензинец и въс! Пътьом решихме, че е крайно време да видим що е то Яйлата и има ли почва в нашия туристически маршрут. Оказа се, че баш преди малко там някъде яко ги е друснал земетръса, а ние нищо не сме и разбрали докато сме били в колата. (още…)
Около света за… дни – ІІІ част
22.06.2009 0:35
След първите две части на този невероятен разказ, ето че е време и за може би последната. Освен ако след завръщането си (което не съм сигурна дали вече не е факт), seasoul не реши да направи един по-подробен разказ за пътуването си, за което разбира се, ще ви уведомя. Отново направих автоматичен превод от латиница за по-лесно четене.
Сетубал
13.06.2009 20:42
Един ден се разходихме и на югозапад от Лисабон – до Сетубал. В едната посока минахме по стария мост (а-ла Голден гейт), а на връщане по новия – Вашку да Гама. Там пак разгледахме някое и друго кале (ама наистина имат много!), освен това хапнахме прясна рибка до кея, приготвена пред очите ни. Аз опитах пържени хайверни торбички, въпреки, че докато си ги поръчвах мислех, че са спермени торбички 
– ако някой не е пробвал, да не чака повече, много са вкусни така наречените малаки. Но така или иначе, на заведение се пада средно по един от персонала, който се води, че говори английски, а на практика бъкел не отбира, освен yes и no. Сочиш нещо по менюто, в което пише само на португалски, надявайки се да става все пак за ядене, а в моя случай – просто отидох до витрината с рибите и показах какво искам. И почти уцелих.
Синтра и Кабо да Рока
12.06.2009 20:40
Докато ползвахме Лисабон за стационар, пообиколихме наоколо в радиус от стотина км. Общо взето се придвижвахме от замък на замък. Португалия се оказа поредната държава, която е нацвъкала замъци и замъченца на всеки хълм. Кои по-стари, кои от 1-2 века, всички с прекрасна гледка около тях – „градини“ (баш гори си бяха), реки, поля и океан тук-таме, някои с интересен интериор, други без покриви, но всички дават самочувствие на народа, че е част от страна с минало. Почти във всички се усещаше силно мавърско влияние, което ги прави още по-екзотични.
Белем
09.06.2009 20:33
Белем е квартал на Лисабон, разположен край реката, в който се намират разни интересни местенца като например дворец, огромен манастир, куп музеи, 2 ботанически градини и т.н. Там времето сякаш е спряло преди десетки години, животът е спокоен, като изключим шматкащите се тук-там туристи. Бяхме там през уикенда, в следствие на което навсякъде намазах от входните такси, понеже със студентската карта ме пускаха без пари. Първата спирка беше Музеят на каляските. Колко ли ги е друсало по калдъръмите…
Лисабон – ІІІ част
08.06.2009 20:31
За останалите манджи да кажа – любимото им е бакаляо – сушено и безумно солено филе от риба треска, което след изкисване готвят с какво ли не, включително с ориз или макарони. Но не е лошо. Странното е, че въпреки колониалната история, не използват почти никакви подправки, да не кажа съвсем никакви, дори и сол. Разцепихме се да ядем на корем на т.нар. им бюфети. Плащаш 3-10 евро (в зависимост от мястото) и трупаш колкото можеш по чиниите. Като манджите не са някакви гадории, напротив – яко мръвка във всякакви варианти – агнешки котлети, свинско джоланче, телешки филета, риби, сирена, предястия, манджи, супи, панирани банани, абе каквото ти душа сака. Имат и доста силно влияние от бразилската кухня, дори ядохме в бразилски ресторант, обслужвани от автентични бразилци. Които се познават по ръста – португалците са доста ниска нация, за разлика от двуметровите бразилейроси.
Лисабон – ІІ част
07.06.2009 20:29
За сградите да кажа – много интересни стари къщи, често облицовани с „ажулейос” – фаянсови плочки като за баня, но с различни цветни мотиви, много пъти даже с цели картини. Много ефектно и интересно, за това е леко странно да видиш, че не малко от тези къщи, дори и в центъра на града, стоят с изгнили дограми, където прозорците не са заковани или по-често зазидани, а по думите на майка ми, която ги е разглеждала в търсене на квартира – вътре страшно западнали, със скърцащи прогнили дюшемета, мухъл и т.н. Масово се продават или дават под наем на безумни цени. А да имаш балкон или още повече – градинка, за Лисабон си е истинско богатство, което многократно качва цената.
Лисабон – І част
02.06.2009 20:24
Ааа, за Лисабон ли питате? Откъде ли да започна. Не, че има кой знае колко да кажа. Ако трябва с няколко думи – доста близък до някои големи български градове, което го прави много лесен за адаптация. Внушителни, но западнали сгради, боклуци по улиците, негри, цигани и кучешка продукция по тротоарите, размятани от вятъра хартии и найлони. Не знам дали е град на страстите (май по-скоро не), но определено е град на контрастите.
