Tag: пътуване

За пътищата

27.03.2009 13:27

Какво да ви кажа? Хубави. И то като почнеш още от Румъния, колкото и да е невероятно. Такова животно като дупка на пътя така и не видях от Букурещ до Айфеловата кула. Евентуално може да се предположи, че някога някъде е имало по незабележимите кръпки в асфалта. Някъде и кръпки си нямаха завалиите. (още…)

Оказа се, че песимистът не е прав, изкарах дори с ден повече от най-дългата ми прогноза. Накрая не ми се тръгваше, исках да си остана в приказката. Още докато бях там закроих планове кога пак ще отида. Протаках максимално, не ме беше грижа, че ме чака дълъг път, исках да остана още малко, още няколко минути, и след тях само още няколко… Едвам се откъснах, дори и когато обърнах гръб и закрачих, краката ми се влачеха тежки като олово, а сълзите сами заваляха неудържимо.

(още…)


Знам откъде тръгвам, не е съвсем сигурно къде трябва да отида, а какво ще се случи по пътя никой не знае. Тръгнах със смесени чувства, за пръви път не бързах да стигна. Поне не бързах за там, където трябваше в крайна сметка да отида. Бързах за едно друго място, където щях да убия още малко време преди срещата, която вече не знаех дали искам да се състои.

(още…)

Честно, това вече наистина е прекалено мазохистично дори и за мен. Да измина 500 км само за да кажа лично, че е време да спрем? Че всичко свърши и не можем да върнем времето назад. Че границата между любовта и омразата е много тънка, а аз вече съм на КПП-то. Че се уморих да се боря за нещо, което виждам, че не иска. Насила хубост не става. Нито можеш да обичаш на инат. (още…)

Конкуренция

28.02.2009 10:31

Не мога да се отърва от натрапчивото убеждение, че е грешка. Вече стягам багажа, но непрекъснато мисля за това. Цяла нощ също. Добре де, да не преувеличавам. Половината нощ само. Покрай обсъждането на морала 100 пъти зададох въпроса дали не е грешка това пътуване, 100 пъти си отговорих, че да, грешка е, и въпреки това не се отказах от него.

(още…)

Както обещах, ще ви пусна тук една историйка, дето ми завъртя шайбата като я прочетох. Недовършена е, понеже още е недопътувана, ще следя продължението и ще ви известявам. За пояснение да кажа, че става дума за една свежа луда мацка, която за жалост познавам само задочно от стопаджийския форум, но много ме кефи. Ще пропусна няколкото отговора, които са и дадени в темата, оттам и някои нейни реплики, който иска да прочете пълната версия, може да влезе направо там.

(още…)

Гъз път да види

23.02.2009 9:57

Както е писано в профила за мен, обичам да пътувам на стоп. През последните години пътувам или с кола, или със самолет, или на стоп. Влак или автобус не са използвани не помня от кога. Пътувам на стоп защото така ми е кеф. Който не е пътувал никога, той не може да разбере удоволствието от пътуването на стоп. Но не съм и някакъв стопманияк, който да маха безцелно, само и само за да се движи нанякъде, пък каквото сабя покаже. Аз пътувам, за да се придвижа от т. А до т. Б при това по най-бързия възможен начин, за да не губя от времето, което ще прекарам в т. Б. Имам книжка, но не карам по разни причини. Най-тайната е, че предпочитам да пътувам на стоп, вместо да шофирам :twisted: . (още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline