Прясно приключилата ми (за последен път) връзка продължи цели осем месеца. Точно като предната, даже бяха същите месеци и приключването дойде отново с Великден. Само че за разлика от предните ми няколко драми, в блога тя не получи почти никакво внимание. По разни причини, основната от които – че просто не чувствах потребност да пиша тук. Може би защото наистина много разговаряхме и обсъждахме всеки проблем многократно. Това имаше известен ефект, в повечето случаи временен, колкото да закърпи отношенията до следващото скъсване. Сега, след края, не мога да скрия от себе си, че се връщам многократно към различните етапи от връзката – добри и лоши, най-често смесени. Чудесно знам, че след време лошото ще бъде забравено, ще си спомням само хубавите неща, които ме караха да продължавам да искам да съм с него и дори може да започна да съжалявам, че всичко е свършило. А до тогава – реших да разкажа (най-вече на себе си) за времето, което две души и сърце и половина прекараха заедно. (още…)
Tag: работа
Дом, чужд дом
Рано или късно в живота на човек му се налага да заживее в ново жилище, с нови хора. Свикването и приемането на новото място за дом е въпрос на време, но и на лична нагласа. Винаги съм се чудела и откровено не съм харесвала хората, които идват на гости и започват съвсем небрежно да ровят навсякъде, да пипат и местят всичко, дори без да се усещат. Но пък такива явно нямат проблем с адаптирането в новия дом. Докато аз например, след 13 години, през които съм с половинката, така и не спрях да се чувствам на гости в дома на свекровищата. Това включва да не бъркам по шкафове и чекмеджета, без да ми се каже специално, да не скачам самоинициативно да подреждам масата или да готвя, да питам винаги преди да направя каквото и да е и да отида където и да е… И най-показателното за мен – все още никога не съм сядала на тоалетната чиния. (още…)
Гарсон!
Писнало ли ви е от киселата физиономия на момичето, което ви поднася кафе? А от кривия поглед на продавачката в магазина? От троснатия отговор на човека в книжарницата? Ами от пълната незаинтересованост за клиентите на магазина за обувки? От надменното държане на фризьорката или от подигравателния израз на автомонтьора? И от десетките други, станали с някои невидими за собствените им очи телесни части нагоре, решили днес да си го изкарат на вас, докато ви „обслужват“? С риск да се конфронтирам с някои от най-близките ми читатели, ще се наложи днес да си поговорим за продавачите, търговците, сервитьорите и прочее обслужващ персонал. (още…)
Система по качеството или спокоен живот?
Онзи ден ме привика шефът. Не се случва често, не е и страшно повечето пъти, най-вече е скучно и досадно. Този път беше изключително скучно и невероятно досадно. Защото аз се явявах третият човек, който си чакаше реда, докато шефът и другият 3 /три!/ часа обсъждаха пред мен Системите за управление на качеството или иначе казано – ISO еди-какъв-си номер.
