Tag: река

Докато ползвахме Лисабон за стационар, пообиколихме наоколо в радиус от стотина км. Общо взето се придвижвахме от замък на замък. Португалия се оказа поредната държава, която е нацвъкала замъци и замъченца на всеки хълм. Кои по-стари, кои от 1-2 века, всички с прекрасна гледка около тях – „градини“ (баш гори си бяха), реки, поля и океан тук-таме, някои с интересен интериор, други без покриви, но всички дават самочувствие на народа, че е част от страна с минало. Почти във всички се усещаше силно мавърско влияние, което ги прави още по-екзотични.

(още…)

Белем

09.06.2009 20:33

Белем е квартал на Лисабон, разположен край реката, в който се намират разни интересни местенца като например дворец, огромен манастир, куп музеи, 2 ботанически градини и т.н. Там времето сякаш е спряло преди десетки години, животът е спокоен, като изключим шматкащите се тук-там туристи. Бяхме там през уикенда, в следствие на което навсякъде намазах от входните такси, понеже със студентската карта ме пускаха без пари. Първата спирка беше Музеят на каляските. Колко ли ги е друсало по калдъръмите…

(още…)

За останалите манджи да кажа – любимото им е бакаляо – сушено и безумно солено филе от риба треска, което след изкисване готвят с какво ли не, включително с ориз или макарони. Но не е лошо. Странното е, че въпреки колониалната история, не използват почти никакви подправки, да не кажа съвсем никакви, дори и сол. Разцепихме се да ядем на корем на т.нар. им бюфети. Плащаш 3-10 евро (в зависимост от мястото) и трупаш колкото можеш по чиниите. Като манджите не са някакви гадории, напротив – яко мръвка във всякакви варианти – агнешки котлети, свинско джоланче, телешки филета, риби, сирена, предястия, манджи, супи, панирани банани, абе каквото ти душа сака. Имат и доста силно влияние от бразилската кухня, дори ядохме в бразилски ресторант, обслужвани от автентични бразилци. Които се познават по ръста – португалците са доста ниска нация, за разлика от двуметровите бразилейроси.

(още…)

За сградите да кажа – много интересни стари къщи, често облицовани с „ажулейос” – фаянсови плочки като за баня, но с различни цветни мотиви, много пъти даже с цели картини. Много ефектно и интересно, за това е леко странно да видиш, че не малко от тези къщи, дори и в центъра на града, стоят с изгнили дограми, където прозорците не са заковани или по-често зазидани, а по думите на майка ми, която ги е разглеждала в търсене на квартира – вътре страшно западнали, със скърцащи прогнили дюшемета, мухъл и т.н. Масово се продават или дават под наем на безумни цени. А да имаш балкон или още повече – градинка, за Лисабон си е истинско богатство, което многократно качва цената.

(още…)

Ааа, за Лисабон ли питате? Откъде ли да започна. Не, че има кой знае колко да кажа. Ако трябва с няколко думи – доста близък до някои големи български градове, което го прави много лесен за адаптация. Внушителни, но западнали сгради, боклуци по улиците, негри, цигани и кучешка продукция по тротоарите, размятани от вятъра хартии и найлони. Не знам дали е град на страстите (май по-скоро не), но определено е град на контрастите.

(още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline