Много отдавна се каня да покажа (добре де, да се изфукам), с нещата, които правя с ръцете си. От малка обичам все да майсторя нещо, взела съм го генетично от дядо ми. Доста време исках да ставам часовникарка, докато не порастнах малко и не открих бижутата – тогава съвсем естествено вече исках да стана златарка. Както много други мои мечти и идеи, така и тези бяха посрещнати с насмешка от родителите ми и с онзи поглед тип „помечтай си, но не прекалявай, понеже това никога няма да стане“. Дълги години след това бях зарязала и идеите, и дейностите в тази насока. Само отвреме навреме, когато много ме засърбят пръстите, търсех нещо да направя, докато имам муза. (още…)