Онази вечер се събирахме с приятели. Както винаги с тази компания – голям смях падна, до сълзи чак. Но те са… кокошки, винаги се разотиваме рано – към 9-10 ч, обикновено точно когато ми се отвори глътка. На всичко отгоре, точно тогава и половинката беше на друга разпивка, далеч-далеч от мен, така че аз с провесен нос се заприбирах към нас. Колкото повече наближавах, толкова по-малко ми се прибираше. Времето беше прекрасно, по улиците нямаше жив човек и докато си стигна, вече бях решила – отивам да си взема колелото и с него – към морето! (още…)

Не съм си представяла, че когато съм свободна толкова много време, на разположение и самоотглеждане, ще ми се наложи да тъпея толкова сериозно! За десет дни излязох на кръчма точно два пъти с общо трима души. Имах и едно гости с още един човек – станаха четирима. Че аз когато идвам за 2 дни имам по-богат и бурен социален живот, отколкото когато съм за 20! (още…)

Винаги идва един такъв момент, в който ми е достатъчно скучно и палаво, че се сещам за онези стари мои познати, които все още ми носят мед. Когато е възможно, осъществявам връзка с тях. Да, понякога и такава, за каквато си мислите. В най-честия случай просто им досаждам през нета или по телефона. (още…)