Докато се опитвах да задържа с телбод разпадащите се части от нашата връзка, няколко пъти пробвах да облека в думи всички блуждаещи мисли, които бръмчаха в главата ми. И понеже най-добре се изразявам писмено, писах. Първото писмо написах на ръка (обичам да пиша на ръка), в дните между Коледа и Нова година. Второто писах преди няколко дни, в нощта преди Бавното пътуване. И двете останаха недовършени и непрочетени. За това ги пускам тук, макар да знам, че точно който трябва едва ли ще ги прочете. Но поне шансът това да се случи е по-голям, отколкото ако никога не ги споделя и задържа всичко в себе си. А то е като торба с лайна – не ги искам в мен! (още…)
Tag: слънце
На прага на астрономическото лято аз все още не съм се топнала в морето. Остана ми само да чета и да си представям какво е било…
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Живея в измислен свят. Настоящето е все едно сън, необходим, за да се добера до бленуваната реалност. Все едно съм пеперудата, която сънува, че е човек.
Мислех да изчакам с пускането на тази статия до 21 юни, въпреки, че е написана още преди десет дни. Но няма за кога, сезонът за мен вече е в разгара си.
Най-накрая дойде и моето така мечтано лято, чакано цели 2 години. Отново мога да почувствам нежните ласки на слънцето, което все още сдържа цялата си мощ, но съвсем скоро ще му отпусне края. Несравнимо е усещането на парещата кожа, която пред очите ти придобива бронзов загар, а заедно с него и един особен мирис, който ме влудява от удоволствие и ме кара да се отнасям някъде далеч.
Слънце, дракони, тинтири-минтири… Обещах. И ще го изпълня. Държа на думата си, какво друго имам? И за бунгало обещах. Не съм се отметнала. Най-малкото искам да провалям нечии планове заради някакви си чувства. Щом съм поела ангажимент, ще го изпълня, каквото и да ми струва. Поне за това не трябва да се притесняваш.