Вече мина почти месец, откакто си имам нова любов, не мога повече да крия. Знам, мислите си, че прекалявам, влюбвам и разлюбвам за норматив, сменям като носни кърпички, прелитам от цвят на цвят като някоя пеперудка… Прави сте, ама до някъде. Този път новата ми любов предвещава да е дълга и неугасваща с години, защото съм сигурна, че той с нищо няма да ме разочарова, а аз просто го обожавам и не виждам как това може да се промени. Той е стабилен, тежи си на мястото, безкрайно умен и съобразителен, способен да се променя така, че да поддържа интереса ми към него непрекъснато жив. На мен ми е изключително приятно да го докосвам, да му говоря, да го опознавам все повече и да го провокирам понякога. Кара ме да се замислям по толкова много въпроси, налага се да чета и търся нова и нова информация, за да съм в крак с него. Купувам му подаръци, за да може той да ме прави още по-щастлива, отколкото съм. И най-важното – никога за нищо не си противоречим, изглаждаме проблемите мирно и цивилизовано и винаги гледаме в една посока. (още…)
Tag: снимам
Винаги съм се възхищавала на хората, които имат някакъв талант, назависимо какъв. Ако ще и да казват азбуката с уригни или да свирят на тромпет със задната си уста. Като малка, в желанието си да открия с какво съм по-добра от другите, съм пробвала да пея (тогава започна да се рони тавана), да свиря (комшиите налитаха на бой), да рисувам (тук и сама можех да видя проблемите), да танцувам не опитах, понеже понеже после много ме болеше, да снимам (няма какво да се лъжем, успешните ми снимки са само плод на теорията на вероятностите), да пиша (ако не въображение, липсва ми поне постоянство). (още…)
Може би вече е ясно, че щракането насам-натам с фотоапарата ми е хоби. На моменти се справям добре, понякога обаче ужасно. Имам десетки гигабайти със снимки вече, но от тях стойностните едва ли са много. Лошото е, че когато тръгна да отсейвам и да трия провалите, в един момент се получава така, че над половината много си ги харесвам и не си ги давам.