Tag: Снимки

Една сутрин (или беше вечер), ме осени идеята да снимам всеки, който ме качва на стоп. Понякога има страхотни образи, които си струва да бъдат увековечени, а и така по-лесно ще си припомням интересните истории. Като го измислих ми се стори много интересно, но сега като гледам снимките се чудя дали е така. Все пак, знам ли, може като се съберат повече снимки да се получи нещо любопитно. Когато попитам човека дали може да го снимам ми е много трудно да обясня защо всъщност съм решила да направя тази колекция от образи. Наистина не знам. (още…)

Знаете оная приказка – „И в клозета да го затвориш, гладен няма да остане“. Не, няма да яде каквото си помислихте, а ще намери начин да вади пари. Българите за друго може и да не ставаме, ама това да измислим как от кенефа да правим пари, ни идва направо изотвътре! А сега, покрай кризата, човек може да се натъкне на големи изцепки точно от типа на кенеф с тезгях и отвътре чичко, който ти продава нещо. (още…)

Ориенталщини

21.04.2010 0:53

Преди години една позната ми каза прозрително, че на изток от нас хлябът става все по-вкусен, а на запад все по-блудкав. Не знам дали е истина, въпреки, че съм склонна да вярвам, на базата на малкото експерименти, които съм правила по темата. Въпреки, че италианският хляб не е за пренебрегване, френският също… Но пък арабските питки… И пърженият китайски хляб… =P~ (още…)

родословно дърво - снимка kikabelata

Да, не са от старите ленти, понеже са още по-стари, много по-стари, отпреди има-няма 100 години! У нас снимки не се изхвърлят. Наскоро един приятел ми обясняваше как като умре тоя или оня член на семейството му, камари снимки отиват на боклука. Това така и не го разбрах. Защо?! Нали това са спомени? А след време от спомени се превръщат в история. Голямо ли е значението, че не са твоите спомени? На тези снимки са приятели и роднини, прадеди дори. Никога не бих могла да ги изхвърля. И без това опасността да се зарием през годините със снимки рязко намаля, след като сега всички са цифрови и почти никой не вади снимки на хартия. (още…)

Plovdiv (31)

Ето ни обратно след рекламите!

Дни преди съдбоносните в служебен план събития реших, че не е за изпускане идеята за разпивка с приятели от София, само че в … Пловдив! Тогава, разбира се, не знаех колко скоро ще ми си стоварят на главата всичките тъпотии, които прекият ми шеф сътвори, знаех, че каквото има да става ще е след празниците. Така че с леко сърце и чиста съвест спретнах една раничка и застопирах към Филипополис. (още…)

Дочакахме поредния концерт, този път в София и за пръв път за мен – в зала. Но пък какви легенди бях чувала за зала Христо Ботев! За жалост повечето се оказаха вярни. В целия хаос преди концерта се намерихме с morrt, щеше да е голям резил, ако не бяхме успели. Макар, че разменихме само няколко приказки на крак, ми беше изключително приятно, че се видяхме, понеже към него имам особен афинитет – все пак ми е първият :oops: (още…)

Цък! за голяма снимка.

Честно казано, не съм сигурна да се радвам или да се ядосвам на това, което вчера ми изпратиха сканирано от в-к Труд от 14.09.2009 г. От една страна се надух и ми се погъделичка самолюбието, че влязох в хартиената преса отново, този път с „Хитрата сврака“, много по-рано, отколкото се надявах това да се случи. От друга страна, никога не ми е било приятно някой да ме цитира някъде без да ме уведоми/пита за това. Не съм и очаквала, че вестник като Труд ще го направи, но все пак… Ако загрижени хора не ми бяха изпратили сканираните страници (мерси, Бланка ;-) ), нямаше и да знам, че това се е случило. Успокоение е, че поне са цитирали източника (ако не бяха – не ми се мисли, въпреки че практиката показва, че освен едно голо извинение, друго не се случва). (още…)

Може би вече е ясно, че щракането насам-натам с фотоапарата ми е хоби. На моменти се справям добре, понякога обаче ужасно. Имам десетки гигабайти със снимки вече, но от тях стойностните едва ли са много. Лошото е, че когато тръгна да отсейвам и да трия провалите, в един момент се получава така, че над половината много си ги харесвам и не си ги давам.

(още…)

Xареса ми повече от очакваното, въпреки че и там бяхме за малко. Личи обаче, че са напред с материала. Много по-близо във всяко отношение до Австрия, отколкото до Румъния. Е, само дето манджите им са по-евтини отколкото у нас…
(още…)

Ясно ми е, че за има-няма един ден не може да се разгледа Виена и да се добият правилните впечетления, но все пак мога да кажа, че очаквах нещо повече или може би малко по-различно, не знам. Някак си не ми легна на сърцето. Градът беше помпозен, за разлика от двореца Шонбрун, който леко ме разочарова. Беше по-скромен от представите ми, но то след Версай май всичко ще ми се струва така.

(още…)

Като изключим ужасните хора и пътни знаци, градчето си е много добро даже. Отвсякъде лъха на история, чак течение става. На мен лично много ми хареса, на мъжо не толкова. Ама той е пристрастен, нали беше зад волана…
(още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline