Tag: стоп

Отдавна не съм писала за пътуванията ми на стоп, а те бяха доста през последните пет месеца. Имаше интересни, имаше скучни, имаше приятни, имаше и досадно дълги и бавни. Бяха толкова много за толкова кратко време, че вече са ми в мъгла. Но последното ще го помня дълго време.

Бях го решила от два дни – във вторник, след работа, хващам стопа, отивам да проведем очи в очи тежък разговор с предсказуем с голяма вероятност край и през нощта се прибирам с рейса. Просто нямаше друга възможност за следващите поне 20 дни, предвид зле направената ми програма за този месец, а не можех да издържам повече.

(още…)

Знам си аз, че няма никакъв смисъл да правя опити да се променям заради някого, особено мъж, но като мине повечко време от предния път, решавам, че може пък да се получи. Да бе, да! Трети опит – неуспешен. Но пък издържах цял месец, опитът дори беше започнал да прилича на успешен. Всъщност, този път вината за несполуката не беше моя. Наистина имах желание да се харесам. Дори предложението за операция „Укротяване на опърничавата“ беше изцяло мое. До толкова клекнах, че предложих сама да се укротявам, само и само да не създам трудности. Но знаете, че когато няма стимул, в един момент се чудиш защо продължаваш да го правиш? А стимул не просто липсваше, а дори имаше отрицателен, който да прави нещата още по-тежки. Въпреки това с някакви титанични усилия аз продължавах да се стискам и да се усмихвам. Докато спрях да виждам смисъл. (още…)

Не ми се пише :(

11.10.2009 0:10

Тези дни нещо хич не ми върви писането. Като изключим, че през повечето време въобще и не се сещам за него, когато се сетя, то е само за да установя как не ми се пише точно в дадения момент. И така от около седмица. Стоят си седемте започнати чернови, някои вече около месец, чакайки да дойде тяханата муза. А тя не идва. Явно животът ми потръгна прекалено гладко и прозаично. Което не е лошо, но вреди на писането. Седя си с чаша кехлибарен коняк и тъмно парче лютив шоколад, които сами по себе си се явяват чудесна предпоставка за едно здраво плодотворно писане, но нищо такова не се случва. Май е дошъл моментът да вдигам чукалата и да хващам стопа, пък да видим какво ще стане. При всички случаи ще има поне малко материал за блога.

[twitter-button]

 

След първите две части на този невероятен разказ, ето че е време и за може би последната. Освен ако след завръщането си (което не съм сигурна дали вече не е факт), seasoul не реши да направи един по-подробен разказ за пътуването си, за което разбира се, ще ви уведомя. Отново направих автоматичен превод от латиница за по-лесно четене.

(още…)

Лошо, Седларов…

10.05.2009 23:13

Май отново избързах, аман! Пусто, като не търпя да тъпча на едно място… Все пришпорвам нещата, дори и да не са узрели. Но нали веднага трябва да яхнеш коня, ако искаш някога пак да яздиш. Залитнах малко, поне не паднах. Май…

(още…)

Оказа се, че песимистът не е прав, изкарах дори с ден повече от най-дългата ми прогноза. Накрая не ми се тръгваше, исках да си остана в приказката. Още докато бях там закроих планове кога пак ще отида. Протаках максимално, не ме беше грижа, че ме чака дълъг път, исках да остана още малко, още няколко минути, и след тях само още няколко… Едвам се откъснах, дори и когато обърнах гръб и закрачих, краката ми се влачеха тежки като олово, а сълзите сами заваляха неудържимо.

(още…)


Знам откъде тръгвам, не е съвсем сигурно къде трябва да отида, а какво ще се случи по пътя никой не знае. Тръгнах със смесени чувства, за пръви път не бързах да стигна. Поне не бързах за там, където трябваше в крайна сметка да отида. Бързах за едно друго място, където щях да убия още малко време преди срещата, която вече не знаех дали искам да се състои.

(още…)

Честно, това вече наистина е прекалено мазохистично дори и за мен. Да измина 500 км само за да кажа лично, че е време да спрем? Че всичко свърши и не можем да върнем времето назад. Че границата между любовта и омразата е много тънка, а аз вече съм на КПП-то. Че се уморих да се боря за нещо, което виждам, че не иска. Насила хубост не става. Нито можеш да обичаш на инат. (още…)

Както обещах, ще ви пусна тук една историйка, дето ми завъртя шайбата като я прочетох. Недовършена е, понеже още е недопътувана, ще следя продължението и ще ви известявам. За пояснение да кажа, че става дума за една свежа луда мацка, която за жалост познавам само задочно от стопаджийския форум, но много ме кефи. Ще пропусна няколкото отговора, които са и дадени в темата, оттам и някои нейни реплики, който иска да прочете пълната версия, може да влезе направо там.

(още…)

Гъз път да види

23.02.2009 9:57

Както е писано в профила за мен, обичам да пътувам на стоп. През последните години пътувам или с кола, или със самолет, или на стоп. Влак или автобус не са използвани не помня от кога. Пътувам на стоп защото така ми е кеф. Който не е пътувал никога, той не може да разбере удоволствието от пътуването на стоп. Но не съм и някакъв стопманияк, който да маха безцелно, само и само за да се движи нанякъде, пък каквото сабя покаже. Аз пътувам, за да се придвижа от т. А до т. Б при това по най-бързия възможен начин, за да не губя от времето, което ще прекарам в т. Б. Имам книжка, но не карам по разни причини. Най-тайната е, че предпочитам да пътувам на стоп, вместо да шофирам :twisted: . (още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline