Преди години редовно заспивах на музика. Първо с VEF-а под леглото, от който тихо звучеше нощния блок на „Хоризонт“, когато след полунощ пускаха почти само музика, после с първото частно радио на уокмена, накрая с дискмена, пуснат да се върти безспир. Случваше се от време на време да сънувам нещо, свързано с музиката, като един от дежурните кошмари беше как колкото и да опитвам да спра радиото, то отново се пуска и се усилва самó, а аз нищо не мога да направя. Но въпреки цялата тази музика, рядко сънувах песни. (още…)
Tag: сънувам
Насън и наяве
30.04.2013 0:12
Веднъж в живота
13.04.2013 0:04
Хем уж не съм съвсем идиот, хем непоправимият ми романтизъм ме прави доста наивна. Така се стига до един тъничък момент, в който аз знам, че нищо няма да излезе и че рано или късно всичко между нас ще свърши, но същевременно вярвам, че тази наша любов наистина е специална и ще устои на всички изпитания, на които я подложим. Вече не съм на 18 и уж не би трябвало да ми е присъщ наивитета, характерен за хората без опит и без драскотини от живота. А може би точно на базата на сърдечния опит, който съм натрупала през последните 20 години, мога да определя това, което се породи между нас, като нещо уникално, преживяване веднъж в живота. Може да не е идеално, но това само го прави по-истинско. Никой не е казал, че всичко ще е само цветя и рози, напротив, колкото повече трудности и препятствия преминем, толкова по-сигурни ще бъдем в чувствата си. Смятам, че не бива с лека ръка да захвърляме всичко при първата пречка, тези чувства са прекалено ценни, за да се откажем така лесно от тях. И най-вероятно никога повече няма да ни се случат в този живот. (още…)
Къде е? Какво прави? Откачам
16.03.2013 0:12
Не, не съм добре тези дни. И ставам все по-зле, ако трябва да съм честна. Защо ли? Защото се влюбвам. Ре-влюбвам, по-точно. Отново, в същия човек, все повече. Докато мислех, че е успял да ме накара да не го обичам вече, ми беше ок, бях спокойна. Обаче сега усещам че затъвам в блатото на несподелената любов и ми иде да се гръмна. Не става по-лесно и когато говорим с него – държи се чудесно, приятелски, почти както в самото начало. Само без да ми казва, че ме обича. И аз му го спестявам. Но пък когато си пишем, лъха някаква студенина – почти като в самия край. За това избягвам да му пиша. И продължавам да мразя това, в което интернет превръща връзките. (още…)
Второ пришествие
29.03.2012 1:07
Беше сега, но беше и преди много, много години. Имаше младежи, които едновременно с това бяха и старци. Всичко някак се беше смесило. Всъщност, това беше Морското училище, но отпреди години. Коридорите бяха сумрачни, а витите стълбища, гледащи към огромна зала с други стълбища – тесни. Непрекъснато трябваше да се разминавам с търчащи нагоре-надолу младежи по спортни шорти и раирани тениски. На една площадка се сблъсках с колегата ми, стар кадър в училището, който с гордост ми говореше за възпитаниците си. По-нагоре на друга площадка, където беше още по-сумрачно и старо, открих дядо си. Оказа се, че не е умрял, а се е наложило да се скрие и да живее и работи тайно. Беше напълнял малко, носеше стара шуба от кафява кожа. И пак си беше пуснал мустаци. Докато си говорехме, наглед обичайното оживление сред курсантите нарастна. Дядо ме подхвана и каза, че трябва да тръгваме, понеже започва евакуаця и е добре да побързаме. Тълпата ни понесе. (още…)
Баси, колко яко било!
29.08.2011 0:18
Ден 0. Баси, колко яко било да правиш секс! Почти бях забравила. Този път ще започнем да го правим по-редовно, сигурна съм. То такъв кеф може ли да се пропуска?!
Ден 8. Е, колко са осем дни, нормална пауза между две въргаляния в леглото. Само да не става повече.
Ден 17. Да му се не види, и тоя месец май ще се разпишем с не повече от два пъти. Аман!
Ден 26. Сещам се как едно време бившият ми разправяше каква съм късметлийка с него, че правим секс средно през ден и как другите жени ако правели по веднъж в месеца добре било, а аз не му вярвах – струваше ми се абсурдно.
Какво да правим, когато дойдат извънземните
27.06.2011 0:12
След като под въздействието на два филма (Война на световете и Нашествие на извънземни (Alien invasion) на National Geographic), половината нощ сънувах, че извънземните са дошли и ние трябва да бягаме, а през втората половина си мислех в просъница какво бих взела със себе си, ако действително някога, по някаква причина, се наложи спешна евакуация, реших, че един списък би бил добро начало.
Неделен архив – Инсомния
15.05.2011 0:19
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия 
[twitter-button]
Апокалипсис
07.02.2011 0:13
Станах сутринта, знаейки, че нещо се е случило. Навън беше бяла зима, а малкото оцелели хора се лутаха по снега. Знаех, че повечето хора по света не са оцелели, но никъде нямаше трупове, те просто бяха изчезнали. От време на време минаваше по някоя кола. Огледах се в стаята, погледът ми падна върху едно огледало, от което ме гледаше- мъж на около 35 години, а до него видях и моето момиче – боса и в бяла нощница до земята. Преди имаше дълга тъмна коса, която по някаква причина след инцидента беше станала бяла, така както и лицето ѝ беше станало цялото в бръчки, а гърбът ѝ се беше превил. Всъщност, момичето ми вече приличаше на пъргава и лъчезарна старица, но аз все още я обичах. Тя се втурна към мен и ме прегърна уплашено, а след като се сгуши на гърдите ми двамата продължихме да гледаме през прозореца.
Капан за сънища
13.01.2011 0:11
Онзи ден излязох да купя хляб, а се върнах с капан за сънища. Отчаяните хора прибягват до отчаяни мерки, ще си помислите, но на мен просто ми харесаха перушинките, а и имам идеално място за него над леглото в спалнята. И ако между другото върши работа – още по-добре! А според индианските легенди, въпросната работа е да улавя кошмарите в паяжината си и да пропуска през дупките ѝ само хубавите сънища, които да достигнат до спящия. Впримчените лоши сънища биват унищожавани от сутрешната светлина, попаднала върху капана. Така си легнах с надежда, че най-после ще се наспя спокойно, което обаче… не се случи. (още…)
Гладната сврака просо сънува!
18.12.2010 0:18
Ама прав е Пинокио, че гладната сврака просо сънува! Че и царевичка понякога, и лъскави неща. Ето вчера, например. Имах два съня, много различни един от друг, но и двата оставиха в мен едно топло и приятно чувство, както и нежелание да свършат. Хайде, единият понеже мокър, нали…, но другият беше доста необичаен, само за ценители. И именно той остави нереалната омая след себе си и се отпечата по-трайно в главата ми. (още…)
Нашепване
06.11.2010 0:11
Мисля, не съм спирала. Понякога и сънувам. То не зависи от мен. Веднъж сънувах сватба, а след нея лъсна фалш. Било е горе-долу когато спряха влизанията. Вече не боли толкова, стига да не потъна в спомени. Избягвам да го правя, макар че сутрин между съня и ставането ми се случва. Бях спокойна, макар и неудовлетворена. Сега съм и неспокойна, и неудовлетворена. Дали животът продължи или напротив? Онзи ден прибягнах до една почти отчаяна постъпка, само дето не ми се получи още в началото. Знам кои хора ще кажат да не се занимавам, но аз само искам да натъртя, че всичко е там, макар и дълбоко заровено.
[twitter-button]
Романът на баба
07.10.2010 0:13
„Животът ми е цял роман!“ Не, не моят, моят все още е къс разказ, в най-добрия случай с неочакван край. Романът е на прабаба ми, тя често пъти така определяше живота си и беше права. Не са много хората, които могат да се похвалят с нейните преживявания – хем ежедневни и тривиални, хем необикновени. (още…)
Последна възраст
07.04.2010 0:13
Отново сънувах баба си. Прабаба всъщност, аз моите баби живи не съм ги познавала. Сънят беше хем депресивен, понеже сънувах, че е почти умряла, оставена сама и болна дни наред, хем хубав, защото все пак я сънувах жива, говорих с нея, радвах и се… А всъщност тя почина преди 10 години.
Трилър с елементи на хорър
16.01.2010 0:15
Бях отново в София, в нашия апартамент. Влязох в банята и заварих майка ми да чисти. Отново. Беше се захванала с ваната, търкаше ли, търкаше. Предпочетох да се изпаря, преди да ме е хванала за нещо. Но не издържах дълго, и след малко пак влязох. Тя така се беше задълбочила, че беше извадила и подпряла коритото на ваната отстрани, а на място беше останала само рамката. Надникнах в празното място и с изненада открих, че там зее дупка, дълбока чак до долния етаж. Беше облицована с плочки като в нашата баня и имаше стъпала чак до дъното. От един голям страничен отвор се изтичаше вода, а на дъното в единия ъгъл имаше натрупана купчинка пясък. Взех душа и се хванах да го изтласквам със струя вода към отвора. (още…)
