Прясно приключилата ми (за последен път) връзка продължи цели осем месеца. Точно като предната, даже бяха същите месеци и приключването дойде отново с Великден. Само че за разлика от предните ми няколко драми, в блога тя не получи почти никакво внимание. По разни причини, основната от които – че просто не чувствах потребност да пиша тук. Може би защото наистина много разговаряхме и обсъждахме всеки проблем многократно. Това имаше известен ефект, в повечето случаи временен, колкото да закърпи отношенията до следващото скъсване. Сега, след края, не мога да скрия от себе си, че се връщам многократно към различните етапи от връзката – добри и лоши, най-често смесени. Чудесно знам, че след време лошото ще бъде забравено, ще си спомням само хубавите неща, които ме караха да продължавам да искам да съм с него и дори може да започна да съжалявам, че всичко е свършило. А до тогава – реших да разкажа (най-вече на себе си) за времето, което две души и сърце и половина прекараха заедно. (още…)
Tag: тайна
Изгорях!
Отдавна започнах този материал, но болезнените белези от последното изгаряне все ме спираха да го довърша и пусна. Само че колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам с облекчение, че това сега няма нищо общо с онова преди. Така че няма какво да го увъртам повече – клин клина избива и ето, от няколко месеца аз отново обичам. Този път всичко е под контрол, бавно и полека се засилиха чувствата, но това само ми даде време за трезви мисли, макар повечето от тях след това да ги изричах на пияна глава, когато ми паднат задръжките. (още…)
Щафетен многобой
Понеже – за който не е разбрал – имам да уча 
, реших, че точно сега е моментът да приема една неподадена и две подадени щафети. Тотенлихт ме заби в царевицата с някаква, която идея си нямам за какво е 
Бампи ме беше вкарала в кюпа доста отдавна, но аз само забавям, когато не забравям 
И накрая, съвсем нагло и доброволно се пробутвам във въпросника за това как, кога, защо, къде, колко и какво чета. (още…)
