Отдавна не съм споделяла башкишни преживявания, а не е да не е имало. Наскоро обаче ми се случиха две едно след друго. И не спират да те карат да се чудиш – да ги обичаш ли или да ги мразиш, като те лутат от едната крайност в другата? Продължете да четете Бакшишно 2 в 1
Архив за етикет: такси
Такси 4
Газя по две циганчета на ден – да уравновесяваме, че иначе след 10 години ще са повече от нас. И тия щях, ама са повече, трябваше да сгазя и майка им.
После не ги оставям, хвърлям ги в Панчарево – поне да хранят рибите. Аз съм рибар. И после като хванеш риба от Панчарево, има мирис на мърша малко – то е от циганите. Ама така са по-вкусни. Нали и те нещо трябва да ядат, поне да се въдят, за това ги храня с цигани.
А ти сваляй гривните, ще ти ги крада. Я гледай, колко ги имаш…
Днес возя на промоция – 9.99 за всеки. Плащай!
😯 8-}
––––––––––––––––––––––––––––––-
б.а. Монологът се проведе 10-тина дни преди събитията в Катуница.
[wp:svejo-net]
[twitter-button]
Неделен архив – И бакшишите са хора…
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия :-bd
[twitter-button]
Бакшишно-3 или Лека нощ, педераст такъв!
Че бакшишите са племе, на всички е ясно и въобще не ми дреме, че кумът ми е негов представител. Те са един от големите клонове на по-голямото шофьорско племе, за което вече съм говорила. Част от отличителните им черти са: те винаги са прави, винаги могат да те преметнат, ама уж не искат и в крайна сметка винаги го правят – „ако мине номерът“ е движещата им сила.
Продължете да четете Бакшишно-3 или Лека нощ, педераст такъв!
Бакшишна миниатюра 2
Сред поредното запиване, този път съвсем порядъчно, все пак не ми се искаше на другия ден да оповръщам самолета, взех такси. Сбогувах се с компанията и се качих. Казах адреса (всъщност името на една известна кръчма, понеже е точно до нас), и получих най-тежкия комплимент от години насам, изречен съвсем сериозно: Продължете да четете Бакшишна миниатюра 2
И бакшишите са хора (или поне са били по някое време)
-Три лева.
– Ето, заповядайте.
– Благодаря, беше ми приятно.
– На мен също.
– На мен повече.
– Е, така може да спорим до утре.
– Защо не отидем да спорим някъде другаде?
– Защото много съм се наквасила и повече от това не мога да пия.
– Хайде, помислете си.
Завъртам очи към тавана, видимо мъчена от двоуменията и напиращия да излезе обратно навън джин , но накрая отсичам:
– Друг път.
– Сигурна ли сте?
– Не. Лека нощ и лека работа. Продължете да четете И бакшишите са хора (или поне са били по някое време)