Така си е, през всеки февруари по известни и неизвестни места, най-вече католически, се организират карнавали. Пъстри, шумни, забавни, мистични, провокативни – всякакви. Започват няколко дни преди това и завършват на Сирни заговезни – винаги в Мазния вторник (Mardi gras). Емблематичните карнавали по света са тези във Венеция, Рио де Жанейро и Ню Орлеанс. За мен този във Венеция е някак по-сериозен, именно мистичният, където всеки може да се маскира и да бъде някой друг за времето на карнавала. А тези в Рио и Ню Орлеанс са по-показни и подчертано веселяшки, с денонощни шумни танци на пъстри полуголи тела. (още…)
Tag: танцувам
Винаги съм се възхищавала на хората, които имат някакъв талант, назависимо какъв. Ако ще и да казват азбуката с уригни или да свирят на тромпет със задната си уста. Като малка, в желанието си да открия с какво съм по-добра от другите, съм пробвала да пея (тогава започна да се рони тавана), да свиря (комшиите налитаха на бой), да рисувам (тук и сама можех да видя проблемите), да танцувам не опитах, понеже понеже после много ме болеше, да снимам (няма какво да се лъжем, успешните ми снимки са само плод на теорията на вероятностите), да пиша (ако не въображение, липсва ми поне постоянство). (още…)