Онази вечер се събирахме с приятели. Както винаги с тази компания – голям смях падна, до сълзи чак. Но те са… кокошки, винаги се разотиваме рано – към 9-10 ч, обикновено точно когато ми се отвори глътка. На всичко отгоре, точно тогава и половинката беше на друга разпивка, далеч-далеч от мен, така че аз с провесен нос се заприбирах към нас. Колкото повече наближавах, толкова по-малко ми се прибираше. Времето беше прекрасно, по улиците нямаше жив човек и докато си стигна, вече бях решила – отивам да си взема колелото и с него – към морето! (още…)