Tag: Фейсбук

Угасващи животи

21.10.2016 22:06

не се отдалечавайХората идват и си отиват от живота ти, предимно май си отиват, оставяйки те да се чудиш в теб ли е вината или просто те са си такива. За някои, които си тръгнаха дори без дума, още ми е болно и ядно, за други вероятно не се и сещам. Понякога ми се иска самата аз да се оттегля от всички, ей така, без обяснения, но това противоречи на виртуалния ексхибицонизъм, който развих през последните години. (още…)

целувка на раздяла - източник: интернетПрясно приключилата ми (за последен път) връзка продължи цели осем месеца. Точно като предната, даже бяха същите месеци и приключването дойде отново с Великден. Само че за разлика от предните ми няколко драми, в блога тя не получи почти никакво внимание. По разни причини, основната от които – че просто не чувствах потребност да пиша тук. Може би защото наистина много разговаряхме и обсъждахме всеки проблем многократно. Това имаше известен ефект, в повечето случаи временен, колкото да закърпи отношенията до следващото скъсване. Сега, след края, не мога да скрия от себе си, че се връщам многократно към различните етапи от връзката – добри и лоши, най-често смесени. Чудесно знам, че след време лошото ще бъде забравено, ще си спомням само хубавите неща, които ме караха да продължавам да искам да съм с него и дори може да започна да съжалявам, че всичко е свършило. А до тогава – реших да разкажа (най-вече на себе си) за времето, което две души и сърце и половина прекараха заедно. (още…)

Приятел №2

08.07.2013 0:11

На 11 септември миналата година (няма общо с онзи 11.09), съм решила да посветя цяла една статия на новата си най-добра приятелка. Най-накрая щеше да задоволи егото си като получи статия в нейна чест, а не просто такава, провокирана от нея. След няколко години внимателно тестване, бях решила, че е крайно време да я допусна съвсем близо до себе си – в изключително тесния кръг от най-добри приятели. Всъщност, щеше да носи фанелката с номер две. Но ето, че не мина и година и така трудно спечеленото мое доверие беше грубо стъпкано и се наложи да правя нова организация на обкръжението си – в резултат там не остана никой, който да се кичи с титлата „мой най-добър приятел“. А аз реших да напиша тази статия, която сега ще има доста по-различен вкус, отколкото ако я бях написала миналата година. (още…)

Най-накрая дойде моментът и аз да поплюя по Фейсбук. Много отдавна се въздържам – първо, защото не можех да говоря от първа ръка, после – защото ми се струваше лицемерно да го правя, след като го ползвам, макар и за косвена финансова изгода.

Много мои близки са затънали в блатото му – кои повече, кои по-малко. Един от най-близките ми се оказа затънал до върха на зелените си уши, същият той се опита да подкопае омразата ми, като предрече, че до месец ще стане така, че аз да си направя собствен профил. Нищо такова, разбира се, не се случи. Но признавам, че 2-3 пъти се изкуших леко. (още…)

Фръц-фръц!

25.11.2012 0:16

Невероятно е как един пастис, последван от два абсента могат да накарат всяка муза да вдигне мързеливия си задник от леглото и да отлети при поредния писател в нужда, давайки му вдъхновение да излее или направо да изповръща душата си върху бялата страница. А той, въпросният писател, наистина иска да бълва, след като цял ден стиска зъби и чупи пръсти. Собствените си, нищо, че му се искаше да са чужди. Цялото това напрежение обаче трябва нанякъде да избие, а за всички ще е по-безболезнено да се насочи към необятното интернет пространсто, отколкото към нечие око. (още…)

И ти ли, Бруте?

31.01.2010 1:44

Достатъчно е човек да влезе в един произволен профил във Фейсбук и да види как въпросният има минимум 138 „приятели“, имената на половината от които дори не може да прочете, понеже са на неразпознаваеми езици. Това само подкрепя теорията ми, че нетът не е най-подходящото място за завързване на трайни и качествени познанства. За забавление тип „ден –  до пладне“ – става. Бая километри съм навъртяла вече из всеобятната мрежа, а какво се оказва – първо тя е едно голямо село и рано или късно се оказва, че всички се познават помежду си и където и да отидеш, не можеш да избягаш от тях и второ – силно се е скъсило времето за намиране и губене на нови „приятели“.

(още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline