Не, не съм станала нито данъчен инспектор, нито укривам данъци. Добре де, малко. Но има един, който категорично отказвам да плащам – това е данък „обществено мнение“. Въобще не ме интересува кой какво щял да си помисли, ако аз направя еди-какво си или изглеждам еди-как си. Даже напротив, обичам да провокирам хората, за да им гледам предвидимите закостенели реакции. Къде минава тънката граница между все пак приемливото и напълно неприемливото поведение? Ясно е, че това зависи от съответното общество като цяло, както и от разкрепостеността на отделните негови индивиди в частност. (още…)

Тия дни се събуди старата ми, неугасваща мечта да живея в собствена къща с прилично голям двор. Имаше някаква надежда, че нещо може и да се получи най-накрая, но тя в последствие беше смъртоносно ранена, макар че лекарите все още се надяват на чудо. Ако не друго, поне си помечтах и пооплакнах окото.

В процеса на обсъждане за пореден път възникна спорът – крайградско-селска къща с двор или централно-градски апартамент? Основният спонсор както винаги има обратното на моето мнение и ме смята за инфантилна мечтателка заради това, което мисля. А аз се опитвам съвсем аргументирано и обективно да обясня защо точно моят вариант е по-добър и как не си измислям нещата сама,  а че по цял свят е така – даже в университета едно време учехме за дезурбанизацията и „кварталите-спални“ (субурбанистични агломерации). Е, изсмяха ми се и темата беше приключена за момента, но ще си го кажа тук. Може пък някой да ме обори достатъчно разумно, за да си променя мнението (да бе, да, сякаш е възможно). (още…)