Докато мен са ме обзели пролетна заетост и липса на блогово време, може всички дружно да си припомним колко беше интересно във Венеция преди почти три години.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
Докато мен са ме обзели пролетна заетост и липса на блогово време, може всички дружно да си припомним колко беше интересно във Венеция преди почти три години.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
По следобедно време стигнахме в Генуа. Пътят до там беше уникален! Цялата магистрала беше редуване на тунел с мост, тунел-мост-тунел-мост с живописни гледки от мостовете към долинки със селца на север и морето на юг. Който е играл Colin McRae и Need for speed ще ме разбере
Като знам ние как се оправяме с 4-те тунела на Витиня, че за толкова години сега за първи път като минавам работеха всичките (а ги минавам сравнително често)… Отказахме се да броим през колко тунела минахме някъде след десетия, но да са били ~50 – с всякакви дължини.
Днес беше италианският ден – имахме по няколко часа за да поразгледаме отгоре-отгоре Венеция и Генуа. От претенциозно обзаведения, но въпреки това мизерничък хотел, се метнахме на колата и понеже Венеция е единственият изцяло пешеходен град, я оставихме на 10-тия етаж (всъщност се явяваше покрива), на един огромен платен паркинг, където после ни отрязаха главата от кръста за това удоволствие.