Tag: целувка

Хем уж не съм съвсем идиот, хем непоправимият ми романтизъм ме прави доста наивна. Така се стига до един тъничък момент, в който аз знам, че нищо няма да излезе и че рано или късно всичко между нас ще свърши, но същевременно вярвам, че тази наша любов наистина е специална и ще устои на всички изпитания, на които я подложим. Вече не съм на 18 и уж не би трябвало да ми е присъщ наивитета, характерен за хората без опит и без драскотини от живота. А може би точно на базата на сърдечния опит, който съм натрупала през последните 20 години, мога да определя това, което се породи между нас, като нещо уникално, преживяване веднъж в живота. Може да не е идеално, но това само го прави по-истинско. Никой не е казал, че всичко ще е само цветя и рози, напротив, колкото повече трудности и препятствия преминем, толкова по-сигурни ще бъдем в чувствата си. Смятам, че не бива с лека ръка да захвърляме всичко при първата пречка, тези чувства са прекалено ценни, за да се откажем така лесно от тях. И най-вероятно никога повече няма да ни се случат в този живот. (още…)

 Цяла седмица мина от концерта в Зала „Армеец“, а аз чак сега смогнах да пусна малко снимки и впечатления. Останах със смесени чувства след този концерт, но причините за това са много и не са свързани само с музиката. За втори път бях на концерт в зала, но след злощастния опит с „Христо Ботев“ се надявах, че в новата супер-друпер зала нещата няма да стоят така. Не би! Първото разочарование ми се стовари като чук още с влизането – не пускаха на седалките, само правостоящи на терена. С моите „исполински“ размери, ясно беше, че пак нищо няма да успея да видя. Проблемът се усложни и поради факта, че трябваше да стоя три часа права, след един мноооооооооого дълъг ден. Но може би трябва да започна с началото му. (още…)

Осми март си остава един от най-спорните празници – еманципираните жени масово го отричат, други гледат да се възползват от него… За мен си е просто повод за празнуване и поглезване. Или поне за напиване. А всеки повод за напиване си е празник, независимо на какво е. Като пернишките учени, които направили ново революционно научно откритие – открили неизвестен до сега повод за пиене! Хората си правят такъв труд, редно е да се уважават и всички постижения на по-старите учени, споделили със света своите поводи за пиене. (още…)

Отдавна не съм писала за пътуванията ми на стоп, а те бяха доста през последните пет месеца. Имаше интересни, имаше скучни, имаше приятни, имаше и досадно дълги и бавни. Бяха толкова много за толкова кратко време, че вече са ми в мъгла. Но последното ще го помня дълго време.

Бях го решила от два дни – във вторник, след работа, хващам стопа, отивам да проведем очи в очи тежък разговор с предсказуем с голяма вероятност край и през нощта се прибирам с рейса. Просто нямаше друга възможност за следващите поне 20 дни, предвид зле направената ми програма за този месец, а не можех да издържам повече.

(още…)

В това еманципирано време съвсем нормално е да се разменят ролите и на приказните герои. Сега ще ви разкажа приказката за отегчената принцеса и цяла сюрия спящи красавци. (още…)

Казват, че в брака четвъртата, седмата и н’ам си кои още години били критични. За четвъртата съм напълно съгласна – нито преди, нито след това са ми минавали толкова мисли за раздели и разводи, колкото тогава. Нито пък съм отделила толкова сълзи и сополи заради половинката, колкото тогава. Седмата, обаче, вече мина повече от половината без никакви сътресения, даже напротив – цветя и рози от много време насам. Е, понякога не може без някои дребни камъчета в обувката, ама то иначе нямаше да е реално. (още…)

Ама прав е Пинокио, че гладната сврака просо сънува! Че и царевичка понякога, и лъскави неща. Ето вчера, например. Имах два съня, много различни един от друг, но и двата оставиха в мен едно топло и приятно чувство, както и нежелание да свършат. Хайде, единият понеже мокър, нали…, но другият беше доста необичаен, само за ценители. И именно той остави нереалната омая след себе си и се отпечата по-трайно в главата ми.  (още…)

Ех, да се обичам изотзад, мразя когато правя така! Защо все трябва да пришпорвам нещата, вместо да ги оставям да си се стичат лежерно и сами да ми падат в ръчичките?! Май за пореден път прецаках нещата заради моето бързане, този път още съвсем в основите на непредвидимото бъдеще.

Това, което ме притеснява, даже мъничко ме плаши, е че се опитват да пърхат някакви пеперуди напоследък, даже котката вчера хвана една. Аз я дадох на Розалия, а тя вместо да я изяде, взе че я удави. Но не за това говорех. Пеперудите незнайно как са се навряли в стомаха ми и понякога, докато се щурат безцелно, явно дават на късо с крилата си, защото на моменти получавам подсещания за тях и от сърдечния мускул. (още…)

Смятах да не пиша. Ама то кървящо шило в торба стои ли. Мислих днес. Много мислих. На фона на яд и омраза най-вече. Искаше ми се да се застрелям, но нямам нищо по-подходящо от един новогодишен фишек, с който освен да ми излизат звезди през ушите, друго едва ли ще постигна. Искаше ми се да гръмна поне нея. Нали уж „нет человека – нет проблемы“. Напираха купища въпроси, търсех анализи на думите му… (още…)

Баста!

13.03.2009 10:52

Време е да направим нещо. Не може повече така. Движим се като асансьор – ту сме в най-черната и дълбока дупка, ту сме над седмото небе. То не бяха сълзи и сополи, то не бяха целувки и милувки. Тъкмо реша да приключа с всичко и се оказва, че не мога. Тъкмо си помисля, че вече всичко е наред, оказва се, че е нищо подобно. Слънчице мое, така ще се побъркаме, не може повече да се измъчваме по този начин.

(още…)

Усещане за жена

10.03.2009 10:49

Следващите 2-3 дни за мен бяха приказка. Позволих си да направя неща, за които дори не мислех, че ще се съгласиш. Дяволът в мен взе връх и почти успя да отстреля ангела в теб. Отбелязах малка победа над конкуренцията. Почти най-хубавото беше, че с часове не се и сещах за нея.

(още…)

Моята целувка

09.03.2009 10:46

Най-после, доживях! Имам си целувка! Разкошна, вълшебна, божествена целувка. Беше толкова фантастична, все едно е първата в живота ми. А може и да е първата истинска, да. (още…)

Слабост

06.03.2009 10:40

Започнах хард. Без усмивка, без целувка, без докосване, студенина. Все едно не си там или си там, ама така, между другото. Но не можах да издържа. Толкова ми беше стискането – някой и друг час . И после се поддадох на импулса да те докосна. (още…)

Не мога да спра да мисля за онази целувка. От нея тръгна всичко, поне в моя свят. Тя беше, която ме отнесе като товарен влак. С останалите подробности вече имах набрана инерция, но тя дойде от нищото. След нея имаше и други, но първата не мога да простя. Това трябваше да бъде моята целувка, а ми беше открадната.

(още…)

Дааам, прибързах! Тъкмо приех хубавото ведро решение да се взема в ръце и да спра с безмислените душевни терзания и… ТРЯС по главата! Мразя, когато не греша. И даже се плаша колко често и колко точно познавам напоследък. (още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline