Хем уж не съм съвсем идиот, хем непоправимият ми романтизъм ме прави доста наивна. Така се стига до един тъничък момент, в който аз знам, че нищо няма да излезе и че рано или късно всичко между нас ще свърши, но същевременно вярвам, че тази наша любов наистина е специална и ще устои на всички изпитания, на които я подложим. Вече не съм на 18 и уж не би трябвало да ми е присъщ наивитета, характерен за хората без опит и без драскотини от живота. А може би точно на базата на сърдечния опит, който съм натрупала през последните 20 години, мога да определя това, което се породи между нас, като нещо уникално, преживяване веднъж в живота. Може да не е идеално, но това само го прави по-истинско. Никой не е казал, че всичко ще е само цветя и рози, напротив, колкото повече трудности и препятствия преминем, толкова по-сигурни ще бъдем в чувствата си. Смятам, че не бива с лека ръка да захвърляме всичко при първата пречка, тези чувства са прекалено ценни, за да се откажем така лесно от тях. И най-вероятно никога повече няма да ни се случат в този живот. (още…)
Tag: целувка
Цяла седмица мина от концерта в Зала „Армеец“, а аз чак сега смогнах да пусна малко снимки и впечатления. Останах със смесени чувства след този концерт, но причините за това са много и не са свързани само с музиката. За втори път бях на концерт в зала, но след злощастния опит с „Христо Ботев“ се надявах, че в новата супер-друпер зала нещата няма да стоят така. Не би! Първото разочарование ми се стовари като чук още с влизането – не пускаха на седалките, само правостоящи на терена. С моите „исполински“ размери, ясно беше, че пак нищо няма да успея да видя. Проблемът се усложни и поради факта, че трябваше да стоя три часа права, след един мноооооооооого дълъг ден. Но може би трябва да започна с началото му. (още…)
Осми март си остава един от най-спорните празници – еманципираните жени масово го отричат, други гледат да се възползват от него… За мен си е просто повод за празнуване и поглезване. Или поне за напиване. А всеки повод за напиване си е празник, независимо на какво е. Като пернишките учени, които направили ново революционно научно откритие – открили неизвестен до сега повод за пиене! Хората си правят такъв труд, редно е да се уважават и всички постижения на по-старите учени, споделили със света своите поводи за пиене. (още…)
Отдавна не съм писала за пътуванията ми на стоп, а те бяха доста през последните пет месеца. Имаше интересни, имаше скучни, имаше приятни, имаше и досадно дълги и бавни. Бяха толкова много за толкова кратко време, че вече са ми в мъгла. Но последното ще го помня дълго време.
Бях го решила от два дни – във вторник, след работа, хващам стопа, отивам да проведем очи в очи тежък разговор с предсказуем с голяма вероятност край и през нощта се прибирам с рейса. Просто нямаше друга възможност за следващите поне 20 дни, предвид зле направената ми програма за този месец, а не можех да издържам повече.
В това еманципирано време съвсем нормално е да се разменят ролите и на приказните герои. Сега ще ви разкажа приказката за отегчената принцеса и цяла сюрия спящи красавци. (още…)
Казват, че в брака четвъртата, седмата и н’ам си кои още години били критични. За четвъртата съм напълно съгласна – нито преди, нито след това са ми минавали толкова мисли за раздели и разводи, колкото тогава. Нито пък съм отделила толкова сълзи и сополи заради половинката, колкото тогава. Седмата, обаче, вече мина повече от половината без никакви сътресения, даже напротив – цветя и рози от много време насам. Е, понякога не може без някои дребни камъчета в обувката, ама то иначе нямаше да е реално. (още…)
Ама прав е Пинокио, че гладната сврака просо сънува! Че и царевичка понякога, и лъскави неща. Ето вчера, например. Имах два съня, много различни един от друг, но и двата оставиха в мен едно топло и приятно чувство, както и нежелание да свършат. Хайде, единият понеже мокър, нали…, но другият беше доста необичаен, само за ценители. И именно той остави нереалната омая след себе си и се отпечата по-трайно в главата ми. (още…)
Ех, да се обичам изотзад, мразя когато правя така! Защо все трябва да пришпорвам нещата, вместо да ги оставям да си се стичат лежерно и сами да ми падат в ръчичките?! Май за пореден път прецаках нещата заради моето бързане, този път още съвсем в основите на непредвидимото бъдеще.
Това, което ме притеснява, даже мъничко ме плаши, е че се опитват да пърхат някакви пеперуди напоследък, даже котката вчера хвана една. Аз я дадох на Розалия, а тя вместо да я изяде, взе че я удави. Но не за това говорех. Пеперудите незнайно как са се навряли в стомаха ми и понякога, докато се щурат безцелно, явно дават на късо с крилата си, защото на моменти получавам подсещания за тях и от сърдечния мускул. (още…)
Смятах да не пиша. Ама то кървящо шило в торба стои ли. Мислих днес. Много мислих. На фона на яд и омраза най-вече. Искаше ми се да се застрелям, но нямам нищо по-подходящо от един новогодишен фишек, с който освен да ми излизат звезди през ушите, друго едва ли ще постигна. Искаше ми се да гръмна поне нея. Нали уж „нет человека – нет проблемы“. Напираха купища въпроси, търсех анализи на думите му… (още…)
Време е да направим нещо. Не може повече така. Движим се като асансьор – ту сме в най-черната и дълбока дупка, ту сме над седмото небе. То не бяха сълзи и сополи, то не бяха целувки и милувки. Тъкмо реша да приключа с всичко и се оказва, че не мога. Тъкмо си помисля, че вече всичко е наред, оказва се, че е нищо подобно. Слънчице мое, така ще се побъркаме, не може повече да се измъчваме по този начин.
Следващите 2-3 дни за мен бяха приказка. Позволих си да направя неща, за които дори не мислех, че ще се съгласиш. Дяволът в мен взе връх и почти успя да отстреля ангела в теб. Отбелязах малка победа над конкуренцията. Почти най-хубавото беше, че с часове не се и сещах за нея.
Най-после, доживях! Имам си целувка! Разкошна, вълшебна, божествена целувка. Беше толкова фантастична, все едно е първата в живота ми. А може и да е първата истинска, да. (още…)
Започнах хард. Без усмивка, без целувка, без докосване, студенина. Все едно не си там или си там, ама така, между другото. Но не можах да издържа. Толкова ми беше стискането – някой и друг час . И после се поддадох на импулса да те докосна. (още…)
Не мога да спра да мисля за онази целувка. От нея тръгна всичко, поне в моя свят. Тя беше, която ме отнесе като товарен влак. С останалите подробности вече имах набрана инерция, но тя дойде от нищото. След нея имаше и други, но първата не мога да простя. Това трябваше да бъде моята целувка, а ми беше открадната.
Дааам, прибързах! Тъкмо приех хубавото ведро решение да се взема в ръце и да спра с безмислените душевни терзания и… ТРЯС по главата! Мразя, когато не греша. И даже се плаша колко често и колко точно познавам напоследък. (още…)