Tag: чета

tumblr_lqc8teBter1qc9z2jo1_500Вече повече от пет години пиша в този блог за всичко, което ми хрумне. Началото беше изключително емоционално и драматично, тогава блогът беше моето средство да изкрещя това, което не смеех да изрека. Имаше един основен адресат, а всички останали (шепа хора), бяха просто кварталните кибици. Това беше времето, когато всичко, което ми се случваше, моментално се оформяше като текст в главата ми. Направо бях започнала да мисля в статии. Пишех кажи-речи всеки ден, като почти без усилия намирах какво да кажа. (още…)

… беше челен и с висока скорост, едвам оцелях. Първо бяха книгите, разбира се. При цялата тази маниашка истерия, ширеща се навсякъде около мен, не издържах и реших, че трябва все пак да видя за какво става дума. Смлях ги за няколко дни, докато скучаех зимата сама в Лисабон. Четох ги на компютъра, почти денонощно. Със сигурност повече нощно. Тогава надълго и нашироко ги разнищвах с kathryn, с която достигнахме до няколко фундаментални прозрения, обясняващи направо мистичното влияние, което тези толкова зле написани книги имат върху женската (почти без изключения) половина от читателите си. (още…)

Хареса ми миналогодишния отчет за прочетените през годината книги и реших и тази година да тегля чертата. По някое време есента си направих списък, който допълвах, но мисля, че все пак успях да забравя някоя и друга книга, което не се дължи на недостойнствата ѝ, а на моята къса памет. (още…)

Завърши и тази пародия, базирана на фарса отпреди две години – Голямото четене. Опитах се да гледам поне финала, но издържах пряко сили половин час. От една страна умопомрачителното представяне на изкопаемото БНТ (за пореден път), от друга страна неспособността на „защитниците“ да свържат едно цяло изречение и от трета – закърнелите мозъци на гласуващите, каращи само по инерция, насочвани от стадния инстинкт, почти успяха да ме накарат да върна вечерята си обратно в чинията. (още…)

Когато преди повече от две години реших да си направя блог (подбудите сега нямат значение), бях чувала, че много хора имат блогове, че е модерно да имаш, че едва ли не е престижно дори. Направих си – това беше най-лесната част, въпреки че в началото въобще нямах представа какво точно представлява блогът и за какво да го използвам. (още…)

Нова година, нов късмет, нова щафета. Този път подбудите ми да са включа са две. Едно, че така и не направих някаква годишна обзор-равносметка, било то и за прочетените през годината книги и второ, че се оказа, че съм прочела пет пъти повече книги, от колкото си мислех. Реших на майтап да направя списък, а той взе, че драстично порасна. Въз основа на него мога да кажа, че 2010 година за мен е преминала под знака на поредиците. Започвам ги от най-дългобройните към единаците с уговорката, че мразя да правя анализи и ще се огранича с това до минимум. (още…)

Понеже – за който не е разбрал – имам да уча :-B , реших, че точно сега е моментът да приема една неподадена и две подадени щафети. Тотенлихт ме заби в царевицата с някаква, която идея си нямам за какво е :)) Бампи ме беше вкарала в кюпа доста отдавна, но аз само забавям, когато не забравям ;) И накрая, съвсем нагло и доброволно се пробутвам във въпросника за това как, кога, защо, къде, колко и какво чета. (още…)

От известно време насам пак съм станала дежурния душеприказчик. През последните дни обаче, положението стана наистина тежко и започнах да не издържам. Опитвам се да проявя разбиране, да вдигна настроението над нулата, но срещам пълно неразбиране и заинатяване. Изтощих се да правя разбор на чужди животи, да подпирам залитащи тела, да плача с чужди сълзи. (още…)

Записвай си!

04.10.2009 0:19

От дете не харесвам цялото си име, и до сега предпочитам да се представям с кратката му форма. Това е така, защото когато бях малка единственият повод да го чуя (при това понякога с вбесена наставка -о накрая), беше когато нещо съм сгафила и ми се карат. В случаите, когато не ставаше дума за „Какво направи?!“, беше „Защо не го направи?“. А моят дежурен отговор беше „Забравих“ :oops: Следваше „Това не е оправдание, като забравяш – записвай си!“ Между другото, този разговор все още често го водя, особено с баща ми. (още…)

Обожавам да чета книги. Израснала съм в къща пълна с книги и от съвсем малка се научих да чета. И като казвам пълна, имам предвид препълнена, буквално. Имаме огромна библиотека на цялата стена в хола, която се пука по шевовете, натъпкана с книги на 3 реда на всеки рафт, освен това камари кашони под леглото, пълни с малко по-низвергнати заглавия, а май има и на тавана. В бившата моя стая има умалено копие на такава една претъпкана библиотека, а от няколко години взех да пълня и библиотеката в сегашната ми къща. Съвсем успешно при това. С две думи – свикнала съм да съм обградена от книги и да имам под ръка едва ли не всяко заглавие, за което стане дума.

(още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline