Не, не съм станала нито данъчен инспектор, нито укривам данъци. Добре де, малко. Но има един, който категорично отказвам да плащам – това е данък „обществено мнение“. Въобще не ме интересува кой какво щял да си помисли, ако аз направя еди-какво си или изглеждам еди-как си. Даже напротив, обичам да провокирам хората, за да им гледам предвидимите закостенели реакции. Къде минава тънката граница между все пак приемливото и напълно неприемливото поведение? Ясно е, че това зависи от съответното общество като цяло, както и от разкрепостеността на отделните негови индивиди в частност. (още…)
Tag: човек
Преди години, в един друг век, в едно друго хилядолетие дори, въобще – в един съвсем друг живот, писах есе за някакъв конкурс на тема „Аз и новото хилядолетие“. Прозаична и доволно експлоатирана тема, но някой ме убеди да се пробвам и аз пък взех, че се навих. Наскоро го намерих, заедно с още някои мои писания тип „хартиен блог“ и понеже така и така нямам за какво друго да пиша тия дни – реших да попрепиша това-онова от себе си. И така, ето го есето, което сега ми звучи много наивно и а-ла Green Peace на места, но въпреки това мисля, че ако седна днес – 13 години по-късно, бих го написала по същия начин. (още…)