Охарактеризираха ме преди време като бохем(ка). Без да съм сигурна защо, но ми стана много благо от това. Замислих се защо съм създала такова впечатление и дали то е вярно или не. Дали съм бохем или просто бонвиван и въобще каква е разликата?
А, да, и Христос воскресе! И се ядоха агнета и козунаци, и писани яйца в индустриални количества!

Цък на линка от текста, за да видите цялата статия

[twitter-button]

Отдавна се каня да споделя какви бъркочи правя за пиене, но нали все ме мързи – отлагах за по-добри времена. Но придобиването на една внушителна сбирка с рецепти за коктейли под формата на книгата „501 коктейла, които трябва да опитате“ ми заби мотивиращия шут в изотзад. Обикновено за моите бъркочи не ползвам конкретни рецепти, а дори и да ползвам, винаги променям нещо – точно както и при готвенето. И пак като там, и тук важи мотото „колкото повече – толкова повече“. Разбира се, имам дарбата да докарвам всеки коктейл до алкохолен, каквато и да е била първоначалната му идея. (още…)

Иначе казано, с риск да разочаровам фейоманите, за абсента иде реч. Падам си по бохемско-декадентски питиета със стара слава, средно до слабо популярни в наши дни, особено в България. Не случайно любимото ми питие е джин с тоник – толкова буржоазно-английско (сега, а в миналото – отрепко-английско), че няма накъде. Избрах си, че това искам да пия, още преди да съм близвала алкохол. Ей така, за престиж. В последствие ми хареса, така че не се отказвам от този си избор. (още…)