Газя по две циганчета на ден – да уравновесяваме, че иначе след 10 години ще са повече от нас. И тия щях, ама са повече, трябваше да сгазя и майка им.

После не ги оставям, хвърлям ги в Панчарево – поне да хранят рибите. Аз съм рибар. И после като хванеш риба от Панчарево, има мирис на мърша малко – то е от циганите. Ама така са по-вкусни. Нали и те нещо трябва да ядат, поне да се въдят, за това ги храня с цигани.

А ти сваляй гривните, ще ти ги крада. Я гледай, колко ги имаш…

Днес возя на промоция – 9.99 за всеки. Плащай!

——————————————————————————————-

б.а. Монологът се проведе 10-тина дни преди събитията в Катуница.

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

[twitter-button]

След като три седмици по два пъти на ден ми се налагаше да се возя на жълти коли с броячи, нямаше как да не се сетя за тази статия, докато ги псувам под мустак.

Цък на линка от текста, за да видите цялата статия

[twitter-button]

-Три лева.
- Ето, заповядайте.
- Благодаря, беше ми приятно.
- На мен също.
- На мен повече.
- Е, така може да спорим до утре.
- Защо не отидем да спорим някъде другаде?
- Защото много съм се наквасила и повече от това не мога да пия.
- Хайде, помислете си.
Завъртам очи към тавана, видимо мъчена от двоуменията и напиращия да излезе обратно навън джин , но накрая отсичам:
- Друг път.
- Сигурна ли сте?
- Не. Лека нощ и лека работа. (още…)