Обичайните заподозрени вероятно са отбелязали дългото отсъствие на новости в заснежения ми блог. Така се случи, защото бях заета да откривам разни неща. (още…)
Tag: блог
Така е. Блогът ми стана на три години, а аз дори не се сетих за това. Случило се е преди четири дни – на 16 февруари. И не само това. Когато се сетих, че тия дни трябва да има рожден ден, не се сетих коя беше датата. Още по-лошо – не можах и да се сетя на колко точно години става. Къса памет или незначително събитие? Или злощастна комбинация от двете. (още…)
След три дни борба с уърдпрес и един ден борба за живот (е, леко преувеличавам, но ще се изкажа с подробности по-нататък), се сетих за това приятно и весело пътуване през една предишна зима.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Който помни Хитрата сврака вероятно е забелязал, че напоследък Гаргата е отлетяла на юг и хич не пише. Не е въпрос само на отпускарски сезон, и друго има. Прекалено рутинното ми, безметежно съществуване напоследък си казва думата в липсата на теми за писане. Злободневното не ме вълнува, ежедневното е скучно за описване. Усещам как мозъкът ми закърнява със страшна сила. Беглите проблясъци, редящи букви, думи, изречения в главата ми са прекалено краткотрайни и въобще не дочакват да отворя страницата за нови постове. Хилядите снимки, които чакат да ги покажа и разкажа, отлежават без дори да са елементарно обработени. Литрите коктейли се изпиват без следа. Музата я няма. Щастливите писатели са лоши писатели.
Ако случайно някой живее в заблудата, че свраките не са суетни, трябва веднага да се поправи! Не само, че си падат по лъскаво и шаренко, събират го, трупат го, но и обичат да се кичат с него. След това със задоволство разглеждат резултата в огледалото в продължение на дълго, дълго време. При това се опитват да си придадат съвсем небрежен и слабо заинтересован вид, все едно им е все тая дали някой ще ги забележи и какво ще си помсли за тях.
Да, но това са свраки – присъщата им суета им е вродена. За това не пропускат случай да се похвалят какво ново става покрай тях, с каква нова дрънкулка са се сдобили и колко хубаво им стои. (още…)
И понеже това е така, мисля да напиша (отново) нещо за себе си – какво се случва с мен напоследък, понеже така и така не ми се пишат някакви специални статии, които нямат нищо общо с мен.
Първо за блога – той си е мой, обаче аз напълно съм го зарязала по течението. Не съм забравила, че още вали сняг в него, макар да е време за откриване на плажния сезон. Някак си нямам голямо желание да се занимая с тая малка подробност, макар да предстои ново плащане за адреса. В ТБЛ не ме отчитат близо месец. Не, че ми пука, но може би, някой ден, ще направя нещо по въпроса. До тогава – имате си блогрол – употребявайте го. Нищо не се е променило при мен, освен, че ме мързи да пиша, повече от всякога. (още…)
Да останеш анонимен или не? Това е въпросът! А от отговора следва и какво ще пишеш. След като онзи ден реших да се върна в началото, нека си припомня как беше там.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Когато преди повече от две години реших да си направя блог (подбудите сега нямат значение), бях чувала, че много хора имат блогове, че е модерно да имаш, че едва ли не е престижно дори. Направих си – това беше най-лесната част, въпреки че в началото въобще нямах представа какво точно представлява блогът и за какво да го използвам. (още…)
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
И ето как в шеги и закачки мина още една година! Някак си на майтап бях блогър цели две години. Няма да излъжа като кажа, че имаше моменти, в които ми омръзваше и бях на път да зарежа всичкото това писане и пускане на статии, песни и снимки. Миналата година по това време блогът все още ми се струваше вечен. Днес, някак си по-хладнокръвно и все едно отстрани гледам на нещата и знам, че и той ще бъде ден до пладне, както много други като него. (още…)
За да не ви досадя с безумните ключови думи, използвани като трамплин за моя блог, ги разделих на две части. Първите вече ги преглътнахте (надявам се), и ако сте спрели да се хилите – поднасям ви втората подборка. Тук присъстват още повече важни екзистенциални въпроси, които очевидно не са давали мира на тревожните … не мога да кажа мозъци поради очевидната липса на такива. (още…)
Много отдавна се каня да пусна традиционната за всеки уважаващ себе си блог тема с извадки от търсенията по ключови думи. И докато се наканя, минаха почти две години откак се логнах в Google analytics, за което време се събраха 7000 ключови думи и фрази, по които знайни и незнайни бродещи из нета са се озовали на страницата на Хитрата сврака. Подборката изключва най-честите търсения, които са сравнително скучни, само ще ги спомена – Билла, всякакви воайорски и ексхибиционистки словосъчетания, Улф Екман, секс във всякакви варианти и на най-различни места, любовни мъки и терзания, всякакви варианти за харесване и нехаресване на добри и лоши момичета и момчета, зоофилия, разни бохемски въпроси и много чудения относно окосмението на мъжете и жените. Ето и малко конкретика: (още…)
Напоследък се чувствам много не-блогърски. Осъзнах, че съм спряла да мисля по онзи начин, при който всяка по-интересна случка от ежедневието ми започва, още докато се случва, да се превъплащава в главата ми дума по дума в поредната статия. Все се надявам музата, ако на нея се дължи това явление, да се върне. Открих и че някои от редовните посетители най-после са спрели да се отбиват
Междувременно обаче, получих признание, което да ме подсети с какво съм се захванала и че може би е крайно време да продължа да се занимавам. Не, не говоря за това как Лен ме нахока оня ден, че нищо не съм писала от сума ти време
, а за новия приз Блог на деня, който получих вчера. Благодаря на Ондин, която ме е номинирала и на всички, гласували за мен! Ще се видим на месечната класация, а след това, дай боже на републиканско, европейско, а защо не и на олимпиада!
Това е, този път сме сериозни! Ще има сбирка на бирка и когото каквото му харесва, на тиферич, по хладина, с готини хора.
Ден – четвъртък, 15 юли.
Час - 19 ч – след работа, по хладно.
Място – „Уест“ – заведение с маси под небето или поне, надявам се, под чадъри, близо до пазар Чаталджа. За по-ценни указания виж картата.
Хора - Гарга Рошава, kathryn, exoticzoo, kenkal, Steliyan… не чакайте, включете се!
Вече имаме резервация за 12 души
(но има място за още, ще се сместим, ако трябва) – на името на Ренета Костадинова, който стигне може да пита за нея и ще го упътят
Чайките крещят
- Гарга Рошава по На гарговия фронт нищо ново
- vasko по На гарговия фронт нищо ново
- Гарга Рошава по На гарговия фронт нищо ново
- Соня Петрова по На гарговия фронт нищо ново
- mitkoivanov по На гарговия фронт нищо ново
- Габи по Еврика! Открих!
- ANGEL по Конски Великден
- Trif по Старецът и морето… и момичето
- Боряна по Капан за сънища
- Гарга Рошава по Литературно лицемерие
