Достатъчно е човек да влезе в един произволен профил във Фейсбук и да види как въпросният има минимум 138 „приятели“, имената на половината от които дори не може да прочете, понеже са на неразпознаваеми езици. Това само подкрепя теорията ми, че нетът не е най-подходящото място за завързване на трайни и качествени познанства. За забавление тип „ден – до пладне“ – става. Бая километри съм навъртяла вече из всеобятната мрежа, а какво се оказва – първо тя е едно голямо село и рано или късно се оказва, че всички се познават помежду си и където и да отидеш, не можеш да избягаш от тях и второ – силно се е скъсило времето за намиране и губене на нови “приятели“.
Tag: виртуална целувка
Чайките крещят
- Гарга Рошава по Старецът и морето… и момичето
- vasko по Старецът и морето… и момичето
- gabriela по Конски Великден
- Гарга Рошава по Старецът и морето… и момичето
- vasko по Какво му трябва на човек – една колиба на плажа…
- vasko по Старецът и морето… и момичето
- Венцислав Сотиров по Паноптикум
- georgi по Зима е, вънка вие вук!
- Val по Зима е, вънка вие вук!
- Георгиев по О, мои уши и мустаци! Къде са ми белите ръкавици?

виж, това с ръкописа е интересно, ама що чини в мазето, вместо ...
Предполагам някъде там е и ръкописа на новата му книга
http://textove.com/text.php?song=c6828506 